Антихристът

Най-накрая се появи. Както беше предсказал Йоан в евангелието си.

Преди хилядолетия.

Появи се на моята улица.

Висок. Красив. Чернокос. Млад. С тяло, изваяно от длетото на маестро, или от безкрайните потни часове във фитнес-клуба... С множество причудливи татуировки, покрили с невъобразимите си плетеници и цветове всички открити части на тялото.

На малкия му пръст просташки проблясваше пръстен. С огромен диамант.

На врата му висеше дебел златен синджир с още по-дебело златно разпятие.

Беше безсрамно богат. Поне на пръв поглед…- луксозни коли, сменяни няколко пъти за няколко месеца, заобиколен от придружителки, сякаш моделирани в долнопробна фабрика с един калъп – руси, силиконови и глуповато усмихнати…

Антихристът носеше тъмно-огледални слънчеви очила. И не ги сваляше, дори когато навън беше непрогледна нощ. Не говореше с никой. Появи се предположението, че е чужденец.

Никой не го беше забелязал да пазарува от кварталното магазинче. Нито за ядене, нито за пиене. А и никой от любопитните съседи не знаеше и къде точно живее.

Някои казваха – в мезонета на № 10, други се кълняха, че са го виждали да излиза от №12 и да се прибира на разсъмване на № 13.

Днес Антихристът беше в добро разположение на духа. Може би причината се криеше в новата луксозна кола. А може би в двете нови калъпени придружителки.

А може би причината беше и в стария свещеник - поп Тодор, който беше организирал подписка за събиране на дарение.

Дарение за кварталната черква, ограбена преди седмица и останала с изтърбушена врата и разрязани решетки на прозорците. Камбаната беше тежка, камбанарията висока и крадците не бяха успели да я докопат и отмъкнат до пункта за вторични суровини.

Антихристът приближи разкривената масичка, извадена от отеца пред черквата.

Спря се пред дървената кутия. Повдигна я и я раздруса до ухото си. Не се чу нищо.

След това бръкна в джоба си, извади луксозен кожен портфейл с монограм, отвори го, бръкна в него и пусна нещо в кутията.

Чу се глухо и тъжно метално изтрополяване. На монета от един лев.

Толкоз.

И тогава поп Тодор излезе и извика - Бог да те благослови, Спасителю на вярата! Господ здраве да ти дава. Во веки веков! Амин!

Антихристът свали черните очила. За първи път. Едното му око беше зелено. Другото – черно. Със стъклен блясък. И в двете…

Усмихна се многозначително. Не проговори. Качи се в луксозната лимузина и отпраши...

Днес Антихристът беше Спасител.

За няколко минути.

Декември, 2013