8 мин за четене
Част ІІ
Още вчера, докато заключвах вратата на дома, в който живееше, си помислих, че те виждам за последно... Погледнах пълната с храна чиния и разбрах, че си спряла да се храниш преди дни. Защо го направи? Нима не знаеше, че така си вредиш? Може би си решила, че просто няма смисъл, тъй като организмът ти напоследък така и не успяваше да усвои полезните вещества. Или е било заради някакво неизменно предчувствие за онова, което предстои.
Беше толкова... плашещо слаба... Вече нямаше сили за нищо. Лежеше си в твоята половина на леглото и сякаш гледаха през мен небесносините ти очи. Онези прекрасни очи, които някога можех да гледам с часове. Онези прекрасни очи, на които всички се удивляваха. Красиви, магически, неповторими... Погледът ти бе спокоен и някак безразличен, зареян в някакъв паралелен свят - невидим за мен, но вече осезаем за теб.
Тялото ти някак странно се бе смалило. Погалих те и усетих под кожата всяка костица. Единствено гръдният ти кош все още ритмично се повдигаше и отпу ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse