Ароматът тази сутрин е зелено
Разлиствам греховете си. В маслинено зелено. Сутришната ми кашлица се засилва... Всяка сутрин се будя с аромати - днес беше прясно окосена трева.
Мармаладови тръпки се гонят по кожата ми и оставят сладки петна. Като гъделичкане по ходилата. Или шепа кипяща роса.
Утрото се разлива в мен на талази. И ме подкупва с изумрудени обещания. Тайните ми са в зелено. Зеленото на борова гора. Обвивам ги с пясъчни черупки. На допир са кафеви. С восъчни контури. А мелодията им - следи от слюда. С аромат на карамфилова зора...
Утрото ме придизвиква. Ромбовидно. Със златисти кичури в косата. И ежедневно светъл грим. Говори ми. С гримаси. И ме привлича. С душа от пластелин. Погледнато географски е някак пълноводно. И по офицерски е строено.
Казват ми, че съм дете на хаоса. А аз търся да се припозная в блясъка. На сутришно безмълвната слана. Ще им покажа вакуумни разкрития и космически изваяна дъга.
Да съм в безтегловност също ми харесва. В затвор от многоточия. И примеси... дървесни стърготини във мъгла...
Намирам се в центъра на слънцето (откраднах го от песен). Утрото ми. Идва като изцеление. Да ме отбримчи от среднощните окови. И от мрачните им величия. Да ме сътвори източно нова. Да напука безсънието. И да изгори дървените кръстове в моите сънища.
Утрото ми се сражава. С раняващото ме безвремие. С капещите по пода часове. Изглежда, че идва точно навреме. Колко дълго пътувах към градините на совите... Сега мога да чуя резедавите им гласове. Да! Ще пристана на утрото. И ще го оставя да ме отведе.
© Ралица Стоева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
-
Зелено
-
Ох,пак ме остави без думи.Не смея да коментирам и другите ти творби,че ще започна да се поватарям.Изключително оригинална и интересна си.Часове,след като съм прочела нещо твое,в съзнанието ми се прокрадват думите ти...маслинено зелени,с аромат на прясно окосена трева...
-
Харесвам нестандартното ти писане прекалено много, за да го мърся със нелепите си коментари.
-
Многоточията са посоки, които винаги можеш да измислиш. Тръгваш по тях. Минаваш през сънищата си и ги изораваш. Браздите напояваш с мечти. А буците ти пресядат. Но това е временно. Само докато се съмне. Все пак си си оставила многоточия и краят остава за теб.
Браво, Рали!
Отново оригинално! -
Много ми хареса това! Хубав стил на писане! Поздравления!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
