Ralina13 (Ралица Стоева)
74 189
4.01.2008 г., 17:54 ч.

Ароматът тази сутрин е зелено 

  Проза » Други
1321 0 6
1 мин за четене
 

Разлиствам греховете си. В маслинено зелено. Сутришната ми кашлица се засилва... Всяка сутрин се будя с аромати - днес беше прясно окосена трева.

Мармаладови тръпки се гонят по кожата ми и оставят сладки петна. Като гъделичкане по ходилата. Или шепа кипяща роса.

Утрото се разлива в мен на талази. И ме подкупва с изумрудени обещания. Тайните ми са в зелено. Зеленото на борова гора. Обвивам ги с пясъчни черупки. На допир са кафеви. С восъчни контури. А мелодията им - следи от слюда. С аромат на карамфилова зора...

Утрото ме придизвиква. Ромбовидно. Със златисти кичури в косата. И ежедневно светъл грим. Говори ми. С  гримаси. И ме привлича. С душа от пластелин. Погледнато географски е някак пълноводно. И по офицерски е строено.

Казват ми, че съм дете на хаоса. А аз търся да се припозная в блясъка. На сутришно безмълвната слана. Ще им покажа вакуумни разкрития и космически изваяна дъга.

Да съм в безтегловност също ми харесва. В затвор от многоточия. И примеси... дървесни стърготини във мъгла...

Намирам се в центъра на слънцето (откраднах го от песен). Утрото ми. Идва като изцеление. Да ме отбримчи от среднощните окови. И от мрачните им  величия. Да ме сътвори източно нова. Да напука безсънието. И да изгори дървените кръстове в моите сънища.

Утрото ми се сражава. С раняващото ме безвремие. С капещите по пода часове. Изглежда, че идва точно навреме. Колко дълго пътувах към градините на совите... Сега мога да чуя резедавите им гласове. Да! Ще пристана на утрото. И ще го оставя да ме отведе.

© Ралица Стоева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Зелено
  • Ох,пак ме остави без думи.Не смея да коментирам и другите ти творби,че ще започна да се поватарям.Изключително оригинална и интересна си.Часове,след като съм прочела нещо твое,в съзнанието ми се прокрадват думите ти...маслинено зелени,с аромат на прясно окосена трева...
  • Харесвам нестандартното ти писане прекалено много, за да го мърся със нелепите си коментари.
  • Многоточията са посоки, които винаги можеш да измислиш. Тръгваш по тях. Минаваш през сънищата си и ги изораваш. Браздите напояваш с мечти. А буците ти пресядат. Но това е временно. Само докато се съмне. Все пак си си оставила многоточия и краят остава за теб.
    Браво, Рали!
    Отново оригинално!
  • Много ми хареса това! Хубав стил на писане! Поздравления!
Предложения
: ??:??