Ароматът тази сутрин е зелено
Разлиствам греховете си. В маслинено зелено. Сутришната ми кашлица се засилва... Всяка сутрин се будя с аромати - днес беше прясно окосена трева.
Мармаладови тръпки се гонят по кожата ми и оставят сладки петна. Като гъделичкане по ходилата. Или шепа кипяща роса.
Утрото се разлива в мен на талази. И ме подкупва с изумрудени обещания. Тайните ми са в зелено. Зеленото на борова гора. Обвивам ги с пясъчни черупки. На допир са кафеви. С восъчни контури. А мелодията им - следи от слюда. С аромат на карамфилова зора...
Утрото ме придизвиква. Ромбовидно. Със златисти кичури в косата. И ежедневно светъл грим. Говори ми. С гримаси. И ме привлича. С душа от пластелин. Погледнато географски е някак пълноводно. И по офицерски е строено.
Казват ми, че съм дете на хаоса. А аз търся да се припозная в блясъка. На сутришно безмълвната слана. Ще им покажа вакуумни разкрития и космически изваяна дъга.
Да съм в безтегловност също ми харесва. В затвор от многоточия. И примеси... дървесни стърготини във мъгла...
Намирам се в центъра на слънцето (откраднах го от песен). Утрото ми. Идва като изцеление. Да ме отбримчи от среднощните окови. И от мрачните им величия. Да ме сътвори източно нова. Да напука безсънието. И да изгори дървените кръстове в моите сънища.
Утрото ми се сражава. С раняващото ме безвремие. С капещите по пода часове. Изглежда, че идва точно навреме. Колко дълго пътувах към градините на совите... Сега мога да чуя резедавите им гласове. Да! Ще пристана на утрото. И ще го оставя да ме отведе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Стоева Всички права запазени
