8 mar 2021, 10:27  

Аз - единствената

  Prosa » De humor
628 2 22
1 мин за четене

Моят празник е днес. Моят ден. Когато очаквам моят мъж, моите деца, моите родственици, моите колеги и всякакви мои познати да ме дарят с нещо или поне поздравят.

Моите комшии ще ме срещат по стълбите и ще се усмихват на моите редовни, но този път празнични забележки. Моите думи отново няма да ги накарат да разберат – моето виждане е единствено правилното, но моите напътствия ще останат поне за малко в празничните им души.

Моят дом ще е светнал – моите близки ще ме заменят поне за ден. Е, после ще хвана отново моя парцал и ще мина с вода отново наред по моите плочки, моите мебели, моите мокети. Моето чистене си е мое – ефектно, ефективно и забавляващо се.

Моят гардероб ще бъде подложен на моята пролетна ревизия. Ще седна отпреде му, ще извадя моите дрехи – тия на мъжа ми и с бегъл поглед обхващам набързо, ще ги оглеждам и ще мисля какво още да присъединя към моята колекция…

Моят мъж, естествено, ще го хвана в пореден глупав унес – докато аз рационално и с мисъл ровя из гардероба, той безсмислено рови из библиотеката си. Там мои книги няма – те са на моя красив стелаж в хола. Да могат моите гости да се любуват на моите цветни, модерни украшения на бита, сред които и моите книги.

Мой празник…

На самопожертвувателната, скромна, себеотрицателна Аз…

Утре пак ще съм същата - денят ще е просто друг. Моят 9 март…

 

Каня на коментар - https://genekinfoblog.wordpress.com/

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Коновски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...