Аз - единствената
Моят празник е днес. Моят ден. Когато очаквам моят мъж, моите деца, моите родственици, моите колеги и всякакви мои познати да ме дарят с нещо или поне поздравят.
Моите комшии ще ме срещат по стълбите и ще се усмихват на моите редовни, но този път празнични забележки. Моите думи отново няма да ги накарат да разберат – моето виждане е единствено правилното, но моите напътствия ще останат поне за малко в празничните им души.
Моят дом ще е светнал – моите близки ще ме заменят поне за ден. Е, после ще хвана отново моя парцал и ще мина с вода отново наред по моите плочки, моите мебели, моите мокети. Моето чистене си е мое – ефектно, ефективно и забавляващо се.
Моят гардероб ще бъде подложен на моята пролетна ревизия. Ще седна отпреде му, ще извадя моите дрехи – тия на мъжа ми и с бегъл поглед обхващам набързо, ще ги оглеждам и ще мисля какво още да присъединя към моята колекция…
Моят мъж, естествено, ще го хвана в пореден глупав унес – докато аз рационално и с мисъл ровя из гардероба, той безсмислено рови из библиотеката си. Там мои книги няма – те са на моя красив стелаж в хола. Да могат моите гости да се любуват на моите цветни, модерни украшения на бита, сред които и моите книги.
Мой празник…
На самопожертвувателната, скромна, себеотрицателна Аз…
Утре пак ще съм същата - денят ще е просто друг. Моят 9 март…
Каня на коментар - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
