2 mar 2021, 19:22

Аз и градът 

  Prosa » Relatos
5.0 / 2
863 2 4
1 мин за четене
Вървях измежду старите блокове, покрити с жълти полуразбити тухли. Всяка от тях беше на равно разстояние от другата и излъчваше характерната за материала студенина.
Разпоредбата на блоковете ги караше да приличат на купчета лед, подредени перфектно във формичките си.
Колите, които бяха наспирали една до друга и по един същ начин, изглеждаха като мокет. Улиците приличаха на скучни прави линии, по които не би могъл да кривнеш дори малко. Дължината им създаваше лъжлива представа за безкрайност,
която винаги си отиваше щом достигнеш до мястото, към което си се запътил.
В един на обяд или един вечерта, независимо от времето, градът все бе еднакво пуст, а въздуха еднакво задушлив.
С колко ли страхове и безнадеждност бе напоен?
Имаше твърде много хора, но усещането за празнота си оставаше. Сякаш беше прокиснало във въздуха.
Живеех сам за себе си, въпреки че бях заобиколен от хора.
Човешкото присъствие не беше единственото в живота ми, имаше едно друго, което ме стискаше за врата и бодеше мозъ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Vaу Todos los derechos reservados

Propuestas