Аз и моят Муз
Obra no adecuada para menores de 18 años
Една сутрин отворих мързеливо едното си око. Видях, че навън вали така, сякаш съседът ми отново ме наводняваше и реших, че това е добър знак от съдбата, който може да бъде разчетен по един-единствен начин – време е за почивка. Обърнах се на другата страна, за да поспя, когато го видях. Моят Муз беше кацнал на ръба на леглото и грижливо разресваше дългите си къдрици.
- Къде ходиш толкова време, непрокопсанико?! – извиках напълно разсънена без обичайната доза кафе. – Два реда не мога да напиша на кръст. Остави ме да превеждам чужди творения, ама и там без теб се получава едно копи-пейст в мозъка ми. Добре, че научих идиомите навреме, та да не превеждам “Like a father, like a son” с безумното „Като баща, като син”, а си зная, че се родее с нашенското: „Какъвто бащата, такъв и синът.” Скитник! Мръсник! Предател!
- Моля? – отговори наглецът, все едно всичките ми излияния изобщо не се отнасяха до него.
- Много добре ме чу.
- Чух те, ама мислех, че се шегуваш. Аз те следях от разстояние. Стори ми се, че много добре се забавлявахте с колегата Хай Се Та На – създадохте едни източни форми, не ти е работа. Когато, обаче, се прехвърли на арабина, не издържах и минах през „otkrovenia.com” да ти напраскам няколко цафарки на онова, което си нарекла „рубаи”, та току виж се опомниш – моят Муз си пада малко гамен, когато се ядоса. – Ама не и не. Не стига това, ами и на музата на Грег посегна - прехвърли се на алкохолна тематика, все едно много разбираш от пиене или пък от мъже. Изненада ме с този афинитет към музи, а не музове, ама никога не е късно човек да стане за смях. Сега остава и една оргия с музовете на Миа и Нелнокиа да си спретнеш, та и ти да подхванеш някой роман. Все едно ще ти дадат същото, което дават на тях.
- Чакай бе, как да пиша, след като ти си се скрил? Не ми остава нищо друго, освен да разчитам на твои и мои приятели. Айдее! – не му останах длъжна в ругатните.
- Ле-лее! Какъв е този блеснал поглед, мадам? Какво сте ми намислили?
Успокоих се. Минеше ли на „вие”, следваше вдъхновение. И наистина – исках всичко, на момента. Нахвърлих му се като тигрица. Колкото и да обясняваше, че не разбирам от мъже, веднага го усетих, че е трябвало само бели стихове да лее – нещо, което му беше твърд лимит, ама има хора, които не се съобразяват с това. И ги започнахме едни – оргазъм-легенда, оргазъм-разказ, оргазъм-стих (класически), оргазъм-кримка, оргазъм-хорър. Опита се да ме пробва с камшиците и белезниците, но толкова ми беше липсвал, че му предложих да оставим това за зимата. Може да ми отрежат тръбите на парното и да се наложи да се топлим по този бизарен начин. Пък и важното е да му предоставя стимул да се връща.
Дойде време за обяд и моят Муз отиде на последна среща с онази, с белите стихове. Аз пък имах последна среща с японеца. Нахраниха ни добре хората и се разделихме като добри приятели. После моят се върна да гали косите ми, докато поспя и събера сили за нови вдъхновения.
07.08.09 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Весислава Савова Todos los derechos reservados
Благодаря ти, че прочете. 
