Аз и моят Муз
The work is not suitable for people under 18 years of age.
Една сутрин отворих мързеливо едното си око. Видях, че навън вали така, сякаш съседът ми отново ме наводняваше и реших, че това е добър знак от съдбата, който може да бъде разчетен по един-единствен начин – време е за почивка. Обърнах се на другата страна, за да поспя, когато го видях. Моят Муз беше кацнал на ръба на леглото и грижливо разресваше дългите си къдрици.
- Къде ходиш толкова време, непрокопсанико?! – извиках напълно разсънена без обичайната доза кафе. – Два реда не мога да напиша на кръст. Остави ме да превеждам чужди творения, ама и там без теб се получава едно копи-пейст в мозъка ми. Добре, че научих идиомите навреме, та да не превеждам “Like a father, like a son” с безумното „Като баща, като син”, а си зная, че се родее с нашенското: „Какъвто бащата, такъв и синът.” Скитник! Мръсник! Предател!
- Моля? – отговори наглецът, все едно всичките ми излияния изобщо не се отнасяха до него.
- Много добре ме чу.
- Чух те, ама мислех, че се шегуваш. Аз те следях от разстояние. Стори ми се, че много добре се забавлявахте с колегата Хай Се Та На – създадохте едни източни форми, не ти е работа. Когато, обаче, се прехвърли на арабина, не издържах и минах през „otkrovenia.com” да ти напраскам няколко цафарки на онова, което си нарекла „рубаи”, та току виж се опомниш – моят Муз си пада малко гамен, когато се ядоса. – Ама не и не. Не стига това, ами и на музата на Грег посегна - прехвърли се на алкохолна тематика, все едно много разбираш от пиене или пък от мъже. Изненада ме с този афинитет към музи, а не музове, ама никога не е късно човек да стане за смях. Сега остава и една оргия с музовете на Миа и Нелнокиа да си спретнеш, та и ти да подхванеш някой роман. Все едно ще ти дадат същото, което дават на тях.
- Чакай бе, как да пиша, след като ти си се скрил? Не ми остава нищо друго, освен да разчитам на твои и мои приятели. Айдее! – не му останах длъжна в ругатните.
- Ле-лее! Какъв е този блеснал поглед, мадам? Какво сте ми намислили?
Успокоих се. Минеше ли на „вие”, следваше вдъхновение. И наистина – исках всичко, на момента. Нахвърлих му се като тигрица. Колкото и да обясняваше, че не разбирам от мъже, веднага го усетих, че е трябвало само бели стихове да лее – нещо, което му беше твърд лимит, ама има хора, които не се съобразяват с това. И ги започнахме едни – оргазъм-легенда, оргазъм-разказ, оргазъм-стих (класически), оргазъм-кримка, оргазъм-хорър. Опита се да ме пробва с камшиците и белезниците, но толкова ми беше липсвал, че му предложих да оставим това за зимата. Може да ми отрежат тръбите на парното и да се наложи да се топлим по този бизарен начин. Пък и важното е да му предоставя стимул да се връща.
Дойде време за обяд и моят Муз отиде на последна среща с онази, с белите стихове. Аз пък имах последна среща с японеца. Нахраниха ни добре хората и се разделихме като добри приятели. После моят се върна да гали косите ми, докато поспя и събера сили за нови вдъхновения.
07.08.09 г.
© Весислава Савова All rights reserved.
Благодаря ти, че прочете. 
