Аз и моят Муз
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Една сутрин отворих мързеливо едното си око. Видях, че навън вали така, сякаш съседът ми отново ме наводняваше и реших, че това е добър знак от съдбата, който може да бъде разчетен по един-единствен начин – време е за почивка. Обърнах се на другата страна, за да поспя, когато го видях. Моят Муз беше кацнал на ръба на леглото и грижливо разресваше дългите си къдрици.
- Къде ходиш толкова време, непрокопсанико?! – извиках напълно разсънена без обичайната доза кафе. – Два реда не мога да напиша на кръст. Остави ме да превеждам чужди творения, ама и там без теб се получава едно копи-пейст в мозъка ми. Добре, че научих идиомите навреме, та да не превеждам “Like a father, like a son” с безумното „Като баща, като син”, а си зная, че се родее с нашенското: „Какъвто бащата, такъв и синът.” Скитник! Мръсник! Предател!
- Моля? – отговори наглецът, все едно всичките ми излияния изобщо не се отнасяха до него.
- Много добре ме чу.
- Чух те, ама мислех, че се шегуваш. Аз те следях от разстояние. Стори ми се, че много добре се забавлявахте с колегата Хай Се Та На – създадохте едни източни форми, не ти е работа. Когато, обаче, се прехвърли на арабина, не издържах и минах през „otkrovenia.com” да ти напраскам няколко цафарки на онова, което си нарекла „рубаи”, та току виж се опомниш – моят Муз си пада малко гамен, когато се ядоса. – Ама не и не. Не стига това, ами и на музата на Грег посегна - прехвърли се на алкохолна тематика, все едно много разбираш от пиене или пък от мъже. Изненада ме с този афинитет към музи, а не музове, ама никога не е късно човек да стане за смях. Сега остава и една оргия с музовете на Миа и Нелнокиа да си спретнеш, та и ти да подхванеш някой роман. Все едно ще ти дадат същото, което дават на тях.
- Чакай бе, как да пиша, след като ти си се скрил? Не ми остава нищо друго, освен да разчитам на твои и мои приятели. Айдее! – не му останах длъжна в ругатните.
- Ле-лее! Какъв е този блеснал поглед, мадам? Какво сте ми намислили?
Успокоих се. Минеше ли на „вие”, следваше вдъхновение. И наистина – исках всичко, на момента. Нахвърлих му се като тигрица. Колкото и да обясняваше, че не разбирам от мъже, веднага го усетих, че е трябвало само бели стихове да лее – нещо, което му беше твърд лимит, ама има хора, които не се съобразяват с това. И ги започнахме едни – оргазъм-легенда, оргазъм-разказ, оргазъм-стих (класически), оргазъм-кримка, оргазъм-хорър. Опита се да ме пробва с камшиците и белезниците, но толкова ми беше липсвал, че му предложих да оставим това за зимата. Може да ми отрежат тръбите на парното и да се наложи да се топлим по този бизарен начин. Пък и важното е да му предоставя стимул да се връща.
Дойде време за обяд и моят Муз отиде на последна среща с онази, с белите стихове. Аз пък имах последна среща с японеца. Нахраниха ни добре хората и се разделихме като добри приятели. После моят се върна да гали косите ми, докато поспя и събера сили за нови вдъхновения.
07.08.09 г.
© Весислава Савова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Светлинка, моят муз е не само гамен, но и конструктивно мързелив - все ни водят на обяди, не готвим.
Благодаря ти, че прочете. 
-
Голям гамен се оказа твоят Муз. Моят нещо започна да ми лази по нервите и го пуснах отпуска. Да ми се махне поне за малко от главата, че вече не го издържах. Бил изморен, трябвало да си полегне, па салатка да му направя, па...Айде бе, аз на съпруга си не му угаждам, та на тоя ли? Сега отмарям, та ми е много добре, без него. То Миз като Муз ли е?! Ей, хората какви имат, а моя...
-
Хахаха, добре че не е непрекъснато с тебе!
Направо наводнение ни чака!
Поздрави! -
Мария, Герда, усмивки и за вас.
-
-
Веси, добре сме си с нашите Музове... Има едни капризни... Ле- ле-ле... Поздрави!
-
Грег, няма повече да я погледна дори твоята Муза, нищо, че е толкова очарователна, обещавам.
Кремена, Кремена, изобщо не съм за завиждане - да не мислиш, че е лесно японски музове да те накацат? Е, нямам право да се оплаквам, но...
Благодаря и на двамата! -
Гледам... добре е с либидото твоят Муз. Моят хич го няма последно време. Все кръшка наляво и надясно, та гледай.
-
Да бе. Как можа и на моята муза да посегнеш. Аз така внимателно си я отглеждам. Гледам косъм да не падне върху нея, а ти така грубо и безпардонно.
-
Хубавче, да ти призная честно, оставя ме, ама не му се давам лесно, та все се засичаме от време на време
-
Мерси, Синева - с теб е винаги такаПоздрави и на теб, Дани
-
Лелле мале...Страшно станало! Поздрави, Веси!
-
Дими, позволи ми и аз да те прегърна. Трогна ме и зарадва едновременно.
Светли, да ти призная честно - аз, също. Затова, обаче, са ни произведенията - да се почувстваме по-различни от ежедневието. Благодаря ти и на теб.
Вик, усмивка и за теб. -
)))
-
Поздрави сърдечни, на момента със събуждането направо полудях от смях! То като знам как аз си отварям очите...ни Муз, ни препятствия виждам! Право към кафеварката без отклонения...А вие с господина творете!
-
"И ги започнахме едни – оргазъм-легенда, оргазъм-разказ, оргазъм-стих (класически), оргазъм-кримка, оргазъм-хорър." Ееее, хем оригинално, хем забавно.Чудесен хумор, радвам се за теб. Дими
-
Доре, Цецо, много усмивки и за вас. Благодаря ви.
Весинка, важното е, че съм те усмихнала.
Яна, и аз разчитам на връщането му, ама знае ли човек при това количество писателки и поетеси какво му е на горкия.
Марко, а дано е пророческо това "нека", приятелю, че и аз за суша ще пропиша
Нелинка, нали ти казах - "гладна кокошка, просо сънува"
Караман, Маргарита, благодаря за думите!
Йес, Кептън, разбирам те правилно и ти благодаря за това, че ме четеш!
-
Хахаха! Е тук определено ме уцели! Не че имам нещо против етното, не ме разбирай погрешно!...
-
Браво Веси,много ми харесва!Чета те с голямо удоволствие !...
-
Поздравче, за теб мила вълшебнице, и за твоя Муз!
С обич! -
Ейй, на чуждите хора как им се явяват музове...а моят уйде та се не виде!!
-
Много приятно за четене!
Прекрасно! -
Нахвърлих му се като тигрица...
Нека ! -
"Пък и важното е да му предоставя стимул да се връща."
Да, интересно е... , дано винаги се връщат... -
Прекрасно!
Продължавай... -
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
