Аз, пияницата и женкарят
Аз, пияницата и женкарят
Прозорчетата на тази прашка, отзад, откъм дупето, такова, наистина хубаво женско дупе открояваха, че как бе, мама му стара, да не станеш женкар. Ами то като Нефертити, като Венера Милоска, ама с ръчички, като Клео и Бет, като негата в портретите на Реноар... като лек карамел с нежен, нежен аромат на ирис и на лек, омайващ бял божур... Ех, ех, еееех... Колко красота има по света, Боже, колко... И тя чака... чака... чака... И късно, ама много късно съм се родил... Е, пък това ли трябва да ми пречи да опитам с всички, както ни учеше Жоржи? Не, нали?
Ама само за онова съм си мислел и съм бил пълен и долен добруджански глупак-полуидиот с една малка глава, и тя се намирала на място много различно от това над раменете ми. Е, това според жена ми де – още имах такава, ама само на книга. И ми обясняваше научно и с факти, че координатата на времето в единственото си възможно развитие към мъжката тотална простотия манифестира пълната деградация на тотално несвестните, разбирай тези, дето са с различни органи от женски, до пълни човешки изроди, които не стават даже и за запълване на дупки като тези, дето се наричат политическа класа! Аууу..., е, това вече беше грандиозна обида – да те сравнят с политическа класа... Ама съм бил одиозна личност, по-противна от пъпчив, немит, миризлив, хремав и HIV-озен клошар... Направо можех да се засегна на чест... И всичко това защо, бе, милорди, милейдета, мосюта, мадами, госпо’и и господа... Само щото харесвах красиво дупе в красива прашка... Ама аз и още си харесвам... Не е ли това нещастие за мен, не съм ли аз онеправдан... Няма ли милост за мен...? Няма ли да окажете една емпатия на този изтормозен дух, моя де... Ама това дето го говореше моята на мен ми беше през оня, дето гледаше към онез’ прозорчета с радост и сладост. Сега и това, че съм дърт пияница ли трябваше да опровергавам? А дали бях такъв? Е, уважаеми, как се отговаря на реторичен въпрос? Как да ви кажа? Според мен – не! Тотално не, не и не! Една бутилчица ракийка от 300, с малка такава винце от 750 на ден – е, кажете – това даже и от освободена от електролити хашдвео, демек дестилирана вода (ако гледате надписите на някои бензиностанции, дето са голямото Добр’утро – дейонизирана, не че знаят какво е йон, ама хайде) не бе ли по-слабо! А? Пълна неграмотност, нали? Ама така е то, като химията не бе в усилията умственовъзможни на гореспоменатия цербер, дето не в Miss Sixty XXXLL, ами във Very Extremely Large Bottom Patchwork Prashk не би се събрала… И акъл ще ми дава… За дупета... Хайде, де... Пияница съм бил, за една бутилка сръбска дуня съм се бил продал... Ех, ех, дюлевице, дюлевице сладка!... как да не ти се отдам... Долен курвар съм бил (извинете за грубия израз), ама то как да се изрази иначе такава злоба – е, сега като ви показах нелициприятието ù, не ме ли емпатнахте агейново? Аз, скромният! Ама скромността грози човека. Горко на Горкия...
Сладко я погледнах и видях, ох, какво видях! – Очи – бадеми, цици – хълмчета на пролетна разцъфнала в люляк планина, бузки – и на лицето, и на дупето – череша-вишна, като нежна-нежна сакура в Морската градина! Ухание на прасковен цвят и гладко дупе-китайска коприна под прашката – е, как да не си поет, друже мой! Как! А! А като си сръбна от дюлевицата – ароматна, ароматна като засукана сръбкиня, като я поразредя с бутилчица-две совиньонче (беличко) – нежно, красиво, вкусно с таен, нежен, момин дъх на божествена българка и погаля гладко дупе со малко по-големи цици... е, какво му трябва на човек? Хубава си наша, Земьо, еееех, колко си хубава! Е, имало било извънземни – как ще ги има. Знаят ли те какво е това дупе в красива прашка и коктейлче от дуня и совиньонче... Не, не знаят... Ама kogito… еrgo they exist… Грешка, милорди, милейдета, мосюта, мадами, госпо’и и господа – само, който прави гореобясненото, съществува... Е, и сега какво – научен труд стана това мое кратко оплакване – доказахме неоспоримо, че извънземни няма...
И кажете в тоз миг, дет’ застинал в трепет нежнодушевен, се обръщам към вас, тоз каймак на сосиетето, не е ли това злоба и завист – защо церберът ми изкарва име на на женкар и пияница? Докога, о, непросветени, ще ни глаголите в таквизи резки, черни краски! Нас, нежните души... Бил съм женкар и пияница... Ужасявам се от такива индивиди... И никога не бих бил такъв... Очаквам с нетърпение Вашата подкрепа на изтерзания ми дух и тяло... И да заклеймите всички неразбиращи... О, Божествени...
Всички действащи лица, даже и церберът, са измислени. А и обстоятелствата, и лирическият герой не могат да мислят, значи не съществуват, нали... бедни ми Картезиус...?
Безжичен
© Безжичен
© Безжичен Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Такова настроение ми създаде!!! Благодаря ти!
-
Какво ти усмихване! Смях се с глас! Направо си е научен труд върху характерни особености на мерака! Весела Нова година от мен!
-
alexgrau (Ваня Панова),djudjii (Жанет Велкова), daninad (Дани ), благодаря ви, че надникнахте в моите едночасови простотийки, мили Дами!
Djein_Ear (Евгения Тодорова), има и мъже, които ценят истинското, нали? Ама има и такива Жени! Жена трябва и може да се пише само с главна буква, мисля аз! А простотийките ще си ги пишем, защото сме за кратко на този свят, нека се радваме на прашките, на онова, което е много по на юг от смислената ни умна глава, поставена над раменете. Пък и на непретенциозни текстчета, като това, написано за собствено забавление... Е, и ако развесели други приятели, още по-добре... Просто да се радваме един на друг в този безумен свят! -
Аз не бих нарекъл така, този, който пиеше по четири галона = на 8 литра бира + нещо друго като вино литър и половина, или чаша две ракия, та човекът имал проблеми финансови, и по някакъв начин е разтоварвал, ама виж моите прашки не е и поглеждал, не вярвам да е погледал и прашките на тази която пиеше и повече от него....те просто са били родени единза друг, да бъдат безотговорни и да си правят купона. И какви са тези думи пияница и женкар? Щом един мъж не получава нещото при една отива при друга, та не е ли така. А при жената, как е/ Не е ли същото, щом оръчът не си оре нивата, други му я орат... Точно аз май нямам право на изказ, но да си го кажа все пак защото все гледам нещата от всичките им страни, оправдавам и т. н. и така забравям себе си.
-
С емпатия към вашето изискано сосиете
-
О, нежна душооо, от твоята алкохолна, ъъъ... смехотворна изповед ми се образуваха смехоранчета в очитеА на лирическият хич да не му пука, като не може да пипне, поне очо да си напълни
Благодаря за настроението, щастлива 2013 -
Благодаря за усмивката! Честита Нова Година!
-
Alli11 (Анна Милушева), ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН ), contessa (Светла Асенова), sani-ti (Таня Иванова), Довереница (Дочка Василева),
ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!
Нека е здрава, весела, щастлива за всички нас!
Благодаря ви, че надникнахте в моите едночасови забавления... ! -
"Скромността грози човека",а порочността го краси!
За много безжични,безпроблемни години, Безжичен! -
Хубаво начало на новата година! Смехът е здраве!
За много години, Безжичен! -
Много забавно!
Честита Нова Година!!! -
има една приказка, че по добре виден пияница, отколкото анонимен алкохолик!!!
желая ти здраве и много успехи, Безжичен! -
Благодаря Ви, Дами!
Нека 2013 г. ви е Честита! Да сте все така усмихнати, да ви се случат любимите неща!Да видим още много ваши произведения за удоволствие на ижеприсъствующата публика!
А на toxin (Тинтири Минтири) благодаря още за това стихотворенийце на вечния любител на женската нежност Бай Йосиф! Е, какво да се прави, ангели, ангели... слаби ангели... ! -
Честита Нова Година и все така да е усмихната до ушите, че и отгоре!
Присъединявам се и към написаното от Тинтири Минтири. -
Накара ме да се усмихна в първите часове на новата година, затова ти пожелавам цялата 2013-та да е усмихната и спорна за теб, Безжичен! Честита Нова година!
А по повод написаното от теб се сетих за едно стихотворение на Йосиф Петров, ако ми позволиш, искам да те поздравя с него:
Елена
Булка метър и полвина,
рибка мренка във гърба,
дупе като мандолина,
цици - две полукълба!
Ей това е тя - Елена,
джобният формат жена,
само за любов родена
и за мъжка сладина!
Лека, пъргава, чевръста,
цяла тръпнеща за мъж,
дупе врътка, чупи кръста,
сякаш вика: "Ха де, дръж!"
Като две прасенца живи
циците играят, ах!
Погледите похотливи
жадно кацат върху тях!
Цици бели, затрептели,
чий ли мъжки сте късмет?
Ах, години опустели
мои седемдесет и пет!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
