Аз, пияницата и женкарят
Прозорчетата на тази прашка, отзад, откъм дупето, такова, наистина хубаво женско дупе открояваха, че как бе, мама му стара, да не станеш женкар. Ами то като Нефертити, като Венера Милоска, ама с ръчички, като Клео и Бет, като негата в портретите на Реноар... като лек карамел с нежен, нежен аромат на ирис и на лек, омайващ бял божур... Ех, ех, еееех... Колко красота има по света, Боже, колко... И тя чака... чака... чака... И късно, ама много късно съм се родил... Е, пък това ли трябва да ми пречи да опитам с всички, както ни учеше Жоржи? Не, нали?
Ама само за онова съм си мислел и съм бил пълен и долен добруджански глупак-полуидиот с една малка глава, и тя се намирала на място много различно от това над раменете ми. Е, това според жена ми де – още имах такава, ама само на книга. И ми обясняваше научно и с факти, че координатата на времето в единственото си възможно развитие към мъжката тотална простотия манифестира пълната деградация на тотално несвестните, разб ...