13 dic 2007, 7:51

Аз съм емоция

  Prosa » Otros
1.3K 0 4
1 мин за четене
 

Аз съм емоция. Огромна емоция.

Експлозия съм. Нямам почивка. Нямам начало, нито край. Нито среда имам.

Не съм жена. Не съм мъж. Аз съм емоция без род.

Чувствам. Аз съм локва, аз съм дъжд. Дишам.

Затварям очи. Дишам още повече. Не се нуждая от смисъл. Не обичам смислите.

Имам ръце. Имам тяло.

Не съм дете.

Кристал съм. Кристализирана съм .Дъно съм и съм крилете на птиците.

Аз съм обещание. Аз съм синьото. Нямам душа. Само тяло. И имам късмет.

Аз съм сълзи, които се стичат. Аз съм писъкът на жертва.

Ненаситна съм. Аз съм пердето на прозореца в стаята ти. Аз съм дълбоката рана в гърлото ти.

Аз съм ласката, свежият дъх на твоите нощи. Кошмарите на моите нощи. Това съм аз.

Аз съм живата сила. Скоростта на желанието. Студът в съзнанието ти. Снегът върху миглите ти.

Потта на робите.

Аз съм луничка. Аз съм хилядите лунички по тялото ти.

Затвор от захар съм - неочаквана промяна.

Аз съм улица с малки камъчета. Аз съм световъртежът рано сутрин. Носталгията без посока. Плачът без причина.

Аз съм... изгубена.

Нямам род. Аз съм емоция.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Стоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...