Аз съм емоция. Огромна емоция.
Експлозия съм. Нямам почивка. Нямам начало, нито край. Нито среда имам.
Не съм жена. Не съм мъж. Аз съм емоция без род.
Чувствам. Аз съм локва, аз съм дъжд. Дишам.
Затварям очи. Дишам още повече. Не се нуждая от смисъл. Не обичам смислите.
Имам ръце. Имам тяло.
Не съм дете.
Кристал съм. Кристализирана съм .Дъно съм и съм крилете на птиците.
Аз съм обещание. Аз съм синьото. Нямам душа. Само тяло. И имам късмет.
Аз съм сълзи, които се стичат. Аз съм писъкът на жертва.
Ненаситна съм. Аз съм пердето на прозореца в стаята ти. Аз съм дълбоката рана в гърлото ти.
Аз съм ласката, свежият дъх на твоите нощи. Кошмарите на моите нощи. Това съм аз.
Аз съм живата сила. Скоростта на желанието. Студът в съзнанието ти. Снегът върху миглите ти.
Потта на робите.
Аз съм луничка. Аз съм хилядите лунички по тялото ти.
Затвор от захар съм - неочаквана промяна.
Аз съм улица с малки камъчета. Аз съм световъртежът рано сутрин. Носталгията без посока. Плачът без причина.
Аз съм... изгубена.
Нямам род. Аз съм емоция.
© Ралица Стоева Всички права запазени