13 дек. 2007 г., 07:51

Аз съм емоция

1.3K 0 4
1 мин за четене
 

Аз съм емоция. Огромна емоция.

Експлозия съм. Нямам почивка. Нямам начало, нито край. Нито среда имам.

Не съм жена. Не съм мъж. Аз съм емоция без род.

Чувствам. Аз съм локва, аз съм дъжд. Дишам.

Затварям очи. Дишам още повече. Не се нуждая от смисъл. Не обичам смислите.

Имам ръце. Имам тяло.

Не съм дете.

Кристал съм. Кристализирана съм .Дъно съм и съм крилете на птиците.

Аз съм обещание. Аз съм синьото. Нямам душа. Само тяло. И имам късмет.

Аз съм сълзи, които се стичат. Аз съм писъкът на жертва.

Ненаситна съм. Аз съм пердето на прозореца в стаята ти. Аз съм дълбоката рана в гърлото ти.

Аз съм ласката, свежият дъх на твоите нощи. Кошмарите на моите нощи. Това съм аз.

Аз съм живата сила. Скоростта на желанието. Студът в съзнанието ти. Снегът върху миглите ти.

Потта на робите.

Аз съм луничка. Аз съм хилядите лунички по тялото ти.

Затвор от захар съм - неочаквана промяна.

Аз съм улица с малки камъчета. Аз съм световъртежът рано сутрин. Носталгията без посока. Плачът без причина.

Аз съм... изгубена.

Нямам род. Аз съм емоция.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Стоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...