… и тогава… тогава паднах…
... говори само, когато има
нужда да говори,
а когато го прави,
го прави с малко думи...
... не може да оформя думите,
това ме привлича...
ч. чупливо ми е. напълно достатъчно е да се появи един спомен отнякъде и знам… няма да е просто отнякъде, а ще е иззад шкафа ми… иззад тъмното ъгълче на шкафа, ще замахне и тогава… тогава ще се срина…
…
и. излизам. паркът е хапливо есенен с аромат на зима. … великолепната седморка… в нецялостен състав. тогава не е великолепна, а само шесторка. бързо нападаме люлките, така сякаш облаците са близо, толкова близо, че е достатъчно да се протегнеш, за да ги докоснеш с ръка, така сякаш детството ни никога не е свършвало… а може би наистина не е свършвало…
не разбирам къде започват знаците и къде свършват очакванията. решил съм да съм себе си. когато съм себе си не е лесно – могат да ме повалят почти без никакви усилия. силен ли съм, или съм слаб, когато го правя, това е друг въпрос.
не ги разбирам тези люлки. ...