24 feb 2009, 12:17

* * *

  Prosa
1.4K 0 2
Живот неизживян

Един човек прекрасен,
един живот ужасен.
Една добра душа
с нелепа съдба!
Две разплакани очи,
едно сърце, което не тупти.
Една реалност,
превърнала го в спомен,
едно момче чисто,
като капките дъждовни.
Може би живот неизживян
или поредната жертва на смъртта.
Сега е под черната земя,
но споменът за него
ще изгаря вечно нашите сърца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Брайкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Защо отнемаш, Боже, ти таз душа невинна? Защо почерняш цялата ми същина ?

    Помниш ли го? Беше се получил добър стих...
  • Посветено специално на брат ми!

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...