24 feb 2009, 12:17

* * * 

  Prosa
1231 0 2
Живот неизживян

Един човек прекрасен,
един живот ужасен.
Една добра душа
с нелепа съдба!
Две разплакани очи,
едно сърце, което не тупти.
Една реалност,
превърнала го в спомен,
едно момче чисто,
като капките дъждовни.
Може би живот неизживян
или поредната жертва на смъртта.
Сега е под черната земя,
но споменът за него
ще изгаря вечно нашите сърца.

© Мария Брайкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Защо отнемаш, Боже, ти таз душа невинна? Защо почерняш цялата ми същина ?

    Помниш ли го? Беше се получил добър стих...
  • Посветено специално на брат ми!
Propuestas
: ??:??