Feb 24, 2009, 12:17 PM

* * *

  Prose
1.4K 0 2
Живот неизживян

Един човек прекрасен,
един живот ужасен.
Една добра душа
с нелепа съдба!
Две разплакани очи,
едно сърце, което не тупти.
Една реалност,
превърнала го в спомен,
едно момче чисто,
като капките дъждовни.
Може би живот неизживян
или поредната жертва на смъртта.
Сега е под черната земя,
но споменът за него
ще изгаря вечно нашите сърца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Брайкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Защо отнемаш, Боже, ти таз душа невинна? Защо почерняш цялата ми същина ?

    Помниш ли го? Беше се получил добър стих...
  • Посветено специално на брат ми!

Editor's choice

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...