Баба
ми разказваше за методите за контрацепция едно време.
Не се говорило,
разбрали кое след кое следва на второто дете.
Мъжът се изхвърлял на корема.
Баба
е била жена, момиче, била е дете,
И животът ѝ го знам като на книга,
както тя е слушала нейната баба, която не е можела да чете.
Тази баба сядала на стъпалата на старата къща (старата, защото има нова, която също вече е стара)
и слагала невидим дневник на скута си,
и баба сядала до нея, докато страниците били разгръщани от истински пръсти, и слушала четени истории.
Та моята баба, вече баба, вече възрастна баба,
над морала, над живота, над корите за баница,
видя по телевизора младо момче, което е решило, че иска да бъде момиче.
И не мога да си спомня какво каза точно,
но съчувстваше за детството, което то е имало; и му каза, че Бог го обича, че няма грях, че така е решило.
© Мартина Стоянова Todos los derechos reservados