Баба
ми разказваше за методите за контрацепция едно време.

Не се говорило,

разбрали кое след кое следва на второто дете.

Мъжът се изхвърлял на корема.

Баба

е била жена, момиче, била е дете,

И животът ѝ го знам като на книга,

както тя е слушала нейната баба, която не е можела да чете.

Тази баба сядала на стъпалата на старата къща (старата, защото има нова, която също вече е стара)

и слагала невидим дневник на скута си,

и баба сядала до нея, докато страниците били разгръщани от истински пръсти, и слушала четени истории.

Та моята баба, вече баба, вече възрастна баба,

над морала, над живота, над корите за баница,

видя по телевизора младо момче, което е решило, че иска да бъде момиче.

И не мога да си спомня какво каза точно,

но съчувстваше за детството, което то е имало; и му каза, че Бог го обича, че няма грях, че така е решило.