по мотиви от народния фолклор

   Баба Яга лениво отвори очи. Всъщност, само така изглеждаше, защото тя отдавна не ги беше затваряла. Не бързайте да ме обвинявате в празнодумие. Ето какво ми разказа една възрастна жена:
                                        * * *
   Живяла някога мома Ягодина. Сърцата на много момци тя била пленила. Имала хубост незнайна, но в делата си била потайна. Не излизала на хорото, нищо че хващала окото. С момите не дружала, та наричали я "хала". Завистта на хората растяла и мълва за нея се създала.
    - Отде взе се таз хитруша, дето никого не слуша? Сякаш тя от нищо-то яви се, да ни отведе момците. Виждали я да се скита в късна доба и да шепне със ужасна злоба. Самодиви ù се кланят, сигур тъй магии правят.
    А иди мълва разваляй и не сторено поправяй. Ягодина сам-сама от детенце си била. Та не ù било по сили да изрича думи мили. Хранела се с плодовете горски и не вярвала на думи хорски. Не била ни лоша, ни добра, ами просто сам-сама.
    Туй направило я жертва лесна и Смъртта я скоро срещна. Бе наточила косата, но се спря пред красотата. Тихичко ù проговори що решила е да стори:
    - Слушай, моме Ягодино, че ми стана някак мило. Бях дошла душата ти да взема, ма реших сега, че нема. Ще останеш ти така - между живота и смъртта. Твойта къща е ковчег - ще те пази век след век. Крака кокоши ще му сложа, та и да бяга може. Ще те хулят, ще те пъдят, но не ще те теб прокудят. Малко само ще те загрозя - все пак, била си при Смъртта.
  * * *
    Да, хубавицата Ягодина вече добила друг вид. Затова и започнали да я наричат Баба Яга. Тя, обаче, си останала все така отхвърлена и неразбрана. Някъде, между Земята и Небето, тя извръща очи към тези, на които "още не им е дошло времето" и ги дарява с частица от своята необикновеност. А останалите тя съпровожда до небето. Кокошите крачета се затичват толкова бързо, че хвърлят искри. Оттам и злата мълва, че вари в казани живи хора и се храни с тях.