- Другарю, какво си позволявате?!
Павел се обърна и се изправи лице в лице с намусена физиономия. Едрата червендалеста жена приличаше на ударничка в някой завод и с цялата си стойка показваше, че няма да се остави да я прередят току-така.
- Прощавайте, аз само да попитам! - каза Павел сконфузено и се нареди най-отзад.
Беше видял опашката пред кварталния плод-зеленчук на връщане от работа и се беше зачудил. Ако имаше? Вярно, не беше Нова година, но хората все за нещо чакаха.
- Знаем ги ние тия дето само влизат да попитат! - изфъфли назидателно един дядо и се обърна назад да огледа Павел през дебелите си лупи. - Засрамете се, другарю! Дори чавдарчетата не се опитват да ни пробутват такива номера! Ето, вижте! - и дядото посочи две деца със сини връзки няколко души напред.
Павел не отговори. Нямаше нужда да се заяжда с този дядо. Целият квартал знаеше, че е доносник, а и зет му беше човек от ДС. А Павел просто искаше да попита, наистина. Дали имаше? Обаче като не го пускаха, щеше да чака.
...