Банани
- Другарю, какво си позволявате?!
Павел се обърна и се изправи лице в лице с намусена физиономия. Едрата червендалеста жена приличаше на ударничка в някой завод и с цялата си стойка показваше, че няма да се остави да я прередят току-така.
- Прощавайте, аз само да попитам! - каза Павел сконфузено и се нареди най-отзад.
Беше видял опашката пред кварталния плод-зеленчук на връщане от работа и се беше зачудил. Ако имаше? Вярно, не беше Нова година, но хората все за нещо чакаха.
- Знаем ги ние тия дето само влизат да попитат! - изфъфли назидателно един дядо и се обърна назад да огледа Павел през дебелите си лупи. - Засрамете се, другарю! Дори чавдарчетата не се опитват да ни пробутват такива номера! Ето, вижте! - и дядото посочи две деца със сини връзки няколко души напред.
Павел не отговори. Нямаше нужда да се заяжда с този дядо. Целият квартал знаеше, че е доносник, а и зет му беше човек от ДС. А Павел просто искаше да попита, наистина. Дали имаше? Обаче като не го пускаха, щеше да чака.
- Чавдарчетата ги учат на чест, другарю! - наля масло в огъня едрата лелка, но не можа да продължи, защото от магазина излезе клиент.
Павел чакаше мълчаливо и с трепет своя ред и се постара да не бие повече на очи. Когато най-накрая влезе през заветната врата, сърцето му се сви в очакване:
- Извинете - каза той, - имате ли банани?
Продавачката, побеляла и намръщена старица, го изгледа криво.
- Какви банани през юни, бе, другарю? Вие подигравате ли ми се? Има череши, ако искате взимайте, ако ли не - не ми губете времето, че и други чакат!
Павел поклати глава и дочу как тя се прониква зад гърба му:
- Следващият!
А толкова се беше надявал да има банани...
© Бистра Стоименова All rights reserved.
