Банани
- Другарю, какво си позволявате?!
Павел се обърна и се изправи лице в лице с намусена физиономия. Едрата червендалеста жена приличаше на ударничка в някой завод и с цялата си стойка показваше, че няма да се остави да я прередят току-така.
- Прощавайте, аз само да попитам! - каза Павел сконфузено и се нареди най-отзад.
Беше видял опашката пред кварталния плод-зеленчук на връщане от работа и се беше зачудил. Ако имаше? Вярно, не беше Нова година, но хората все за нещо чакаха.
- Знаем ги ние тия дето само влизат да попитат! - изфъфли назидателно един дядо и се обърна назад да огледа Павел през дебелите си лупи. - Засрамете се, другарю! Дори чавдарчетата не се опитват да ни пробутват такива номера! Ето, вижте! - и дядото посочи две деца със сини връзки няколко души напред.
Павел не отговори. Нямаше нужда да се заяжда с този дядо. Целият квартал знаеше, че е доносник, а и зет му беше човек от ДС. А Павел просто искаше да попита, наистина. Дали имаше? Обаче като не го пускаха, щеше да чака.
- Чавдарчетата ги учат на чест, другарю! - наля масло в огъня едрата лелка, но не можа да продължи, защото от магазина излезе клиент.
Павел чакаше мълчаливо и с трепет своя ред и се постара да не бие повече на очи. Когато най-накрая влезе през заветната врата, сърцето му се сви в очакване:
- Извинете - каза той, - имате ли банани?
Продавачката, побеляла и намръщена старица, го изгледа криво.
- Какви банани през юни, бе, другарю? Вие подигравате ли ми се? Има череши, ако искате взимайте, ако ли не - не ми губете времето, че и други чакат!
Павел поклати глава и дочу как тя се прониква зад гърба му:
- Следващият!
А толкова се беше надявал да има банани...
© Бистра Стоименова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
-
Yuri (Yuri Yovev) мерси 🙃🙃🙃
-
Хайде и аз да прочета тези банани. Харесаха ми! Глас! 😊
-
jenyivanova (Жени Иванова) благодаряяяя ❤❤❤ То, това мойто, е соц клише до соц клише...
-
дадох единствения с глас тук, Бистре! как пък не мога да гласувам няколко пъти, начи още на "ударничка в някой завод" ме спечели
-
DPP (SMooth) Другарю, какво друго да напиша за толкоз малко думи - скандал на опашката. И кат' казах "опашка" се сетих за банани и от там за соц-а. Портокали ще има. Ма на следващата Нова година, че сега не им е сезонът.
-
Ама другарко Стоименова, каква е тази опашка при вас, чак на 22-ро място!? А портокали ще има ли или да си ходя?
И късичък е екстра, разказът -
Блу (Blue) аз съм точно обратното - пиша и казвам "и това ми трябва" и "без това няма как", "айде още малко" и така планираното като разказ става новела, а планираното като новела става кратък роман.
Иначе мерси, това определено е по-кратко и от постовете ми във Фейса. -
Получило ти се е краткото разказче. Аз пък като взема да пиша решавам, че без това може, без другото може, третото е излишно и разводнява нещата и накрая стигам до извода, че е излишно да пиша. Героят ти явно е голям мечтател - посред лято - банани! Сега явно предвид омаймуняването на народа, решиха да ни затрупат с основната маймунска храна, че да сме доволни
-
Миг31 (Миг) то аз и тия пилета не ги долюбвам, а щастливите кокошки, са по-красиви като щъкат из кокошарника. Мнение на заклето месоядно
-
Няма как щастливите кокошки да са вкусни! Те живеят за да радват с грация, да разравят почвата (по лесно да изникват разстенията), петлите са "часовника " на Слънчо , просто щастливи деца на Бог.........важна част от селската идилия (това през очите на един заклет селянин и вегетарианец) За тавата на цивилизованият гражданин си си има ГМО( KFC) пилета - културисти) ... Честно и лично мнение на един селянин! Усмих
-
Миг31 (Миг) другите петли ме харесваха, пък! Този е луд просто. Иначе, домашна кокошка или петел във фурната, не мерси! Месото им е като подметка и нямат сготвяне (че нали са щастливи кокошки, по цял ден търчат).
-
То и за това петела не те харесва! Ти го харесваш във фурната, а на него му се тича, люби и живее! Те ти отговора!
-
Миг31 (Миг) а пък аз - тъй наречената "селска идилия"
-
Аз съм от село ...никога не ще я проумея софийската цивилизация!
-
Миг31 (Миг) за плодовете и зеленчуците не знам, ама според мен тогава хората са били не по-малко лицемерни...
-
Банани нямаше но черешите бяха вкусни , сега банани има, а черешите са пластмасови , както и толерантните усмивки и всичко !
-
Иринакис (Ирина Колева) жалко, че ми е 300 думи ограничението (голям зор беше да се вместя, изказът ми е друг просто)
-
Напротив. Няма какво да ги представяш, ок са. Всеки сам си се презентира 😊
Да, и с тези може да стане джумбиш. Започват обещаващо. Жалко, че е къса опашката 😉 -
Иринакис (Ирина Колева) мерси, аз и с тия наличните мога да го направя по-дълъг. Много по-дълъг
Ама тука нямаше място дори да ви запозная с героите, както ми се иска -
Добър разказ.
В еССеСеРе са чакали и за по буркан бира, тъй че квот такова.
Впрочем, този разказ наистина може да е по-дълъг. Слагаш един интелектуалец, местният пияница, махленската клюкарка, вдовица, учителка, един вехт дон Жуан и им гледаш сеира. -
РосиДимова (Росица Димова) мерси, то и на мене много не ми се получи, ама в тоя разказ твърде мисъл няма, така че 😃😃😃
-
Трудно, Бистре! Аз малко съм си дървен философ и не ви се отдава да си режа мисълта или да я изкажа само с няколко думи. Но ти си се справила добре!
-
anahataroot (Зигфрид В.) Мерсиии 🙃 Това беше експеримент. Иначе историята ми е с едно 1700 думи по-къса от нормалното. (*как ги пишете тия кратки работи, бре???)
-
Хехех щом и кратки разкази прописа, вече не знам! Да ти се възхищавам май няма повече накъде...? 😊 Хареса ми и на мен! Успех, Бистре!
-
генек (Георги Коновски) мерси 🙃
-
Приятно разказче.
-
Tangerine (Самовила) хаха, мерси. Или какво става, когато автор, който изобщо не е виждал въпросния строй, реши да прави разказ пострада темата.
Странично наблюдение - как пишете кратки истории, бре, хора? Тва горе на мен нормално ми е четвърт увод. -
Ха-ха, хареса ми. Бананите - лукса на комунистическото общество.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
