Бананови спомени
- Един банан, а толкова много спомени! – възкликна майката, леко просълзена. Дъщеря й я прегърна и каза:
- Какво толкова си спомни, че се натъжи?
- Още с първата хапка – започна да разказва майката – си спомних Коледния ден, когато бях малко дете. Мама беше поръчала на татко да купи банани, понеже беше видяла, че в магазина имаше заредени на щанда. Тогава да имаш такъв плод на трапезата си беше цяло богатство, а за да го получиш трябваше да се редиш на опашка и да внимаваш да не би някой под носа ти да измъкне последния. За мое щастие баща ми винаги успяваше да вземе, дори и да се наложи да пререди опашката. Важното бе, че имаше банани за Коледа.
- Леле, мамо, и това само от една хапка? – попита я изумена дъщеря й.
- Да, и не само това! Със следващите две-три хапки си спомних за моя брат, как играхме на гелнички. Тогава нямаше лаптопи или телефони. Големи битки бяха с тия гелнички и за победилия винаги имаше един банан. Аз постоянно губех, но брат ми понеже много ме обичаше и си разделяше наградата с мен.
- Еха! – отново възкликна дъщеря й – Какво още, какво друго си спомни?
- Интересно ли ти стана? – попита я майка й.
- Да, да, много! Какво друго си спомни?
- Последните хапки ме върнаха във времето на първия сняг. Тогава четиримата се сгушвахме на дивана в хола и баща ми ни разказваше някоя интересна история. Моята любима беше тази за запознанството му с мама. Тогава задължително трябваше да има по един банан в ръката на всеки от нас, защото така историята била по-сладка, поне така казваше баща ми преди да започне да разказва.
- Леле, мамо, и това само от един банан?
- Един банан, а толкова много спомени! – каза майката и целуна по челото дъщеря си – Пожелавам ти и ти да имаш такива спомени, които да разказваш на своето дете!
Дъщеря й я прегърна и избърса сълзите на майка си.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ева Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA