25.11.2025 г., 10:02  

Бананови спомени

135 0 1
2 мин за четене

- Един банан, а толкова много спомени! – възкликна майката, леко просълзена. Дъщеря й я прегърна и каза:

- Какво толкова си спомни, че се натъжи?

- Още с първата хапка – започна да разказва майката – си спомних Коледния ден, когато бях малко дете. Мама беше поръчала на татко да купи банани, понеже беше видяла, че в магазина имаше заредени на щанда. Тогава да имаш такъв плод на трапезата си беше цяло богатство, а за да го получиш трябваше да се редиш на опашка и да внимаваш да не би някой под носа ти да измъкне последния. За мое щастие баща ми винаги успяваше да вземе, дори и да се наложи да пререди опашката. Важното бе, че имаше банани за Коледа.

- Леле, мамо, и това само от една хапка? – попита я изумена дъщеря й.

- Да, и не само това! Със следващите две-три хапки си спомних за моя брат, как играхме на гелнички. Тогава нямаше лаптопи или телефони. Големи битки бяха с тия гелнички и за победилия винаги имаше един банан. Аз постоянно губех, но брат ми понеже много ме обичаше и си разделяше наградата с мен.

- Еха! – отново възкликна дъщеря й – Какво още, какво друго си спомни?

- Интересно ли ти стана? – попита я майка й.

- Да, да, много! Какво друго си спомни?

- Последните хапки ме върнаха във времето на първия сняг. Тогава четиримата се сгушвахме на дивана в хола и баща ми ни разказваше някоя интересна история. Моята любима беше тази за запознанството му с мама. Тогава задължително трябваше да има по един банан в ръката на всеки от нас, защото така историята била по-сладка, поне така казваше баща ми преди да започне да разказва.

- Леле, мамо, и това само от един банан?

- Един банан, а толкова много спомени! – каза майката и целуна по челото дъщеря си – Пожелавам ти и ти да имаш такива спомени, които да разказваш на своето дете!

Дъщеря й я прегърна и избърса сълзите на майка си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Нещо малко, винаги може да върне мили и хубави спомени! Само не разбрах, защо са сложени кавички, когато има пряка реч, кавичките не са необходими!

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...