14 mar 2020, 12:02

Бариерата

  Prosa » Relatos
1.1K 4 12
1 мин за четене

Заедно с още няколко човека вървя по стръмна пътека. Тя  е тъничка, сребриста, повече прилича на ручейче. Пада се в някаква долчинка .Встрани от нея  коренища и стъбла на храсти. Короните им са оцветени с почти всички цветове на дъгата, а по земята са се натрупали изпадали листа – оранжеви, червени и златисти.  От време на време спираме за малко, скупчваме се, говорим си и после пак тръгваме. Вървя напред. Оглеждам се и осъзнавам, че съм сама.  Поколебавам се за известно време, но продължавам. След малко групичката пак ще се събере. Вървя. Пътечката извеждъж свършва. Оказвам се  на каменист нос, врязан в езеро или  огромна река. Водата се е сляла с хоризонта . Не много  далече стои млад мъж, облечен с нещо бяло, приличащо на римска тога. Тръгваме един към друг. Спираме се на крачка разстояние и той ме хваща за ръка. Въпреки  че е млад,  до него се чувствам като дете.

Усмихва ми се :

- Чаках те!

Вярвам му. Познавам го. Не мога да се сетя нито от къде и от кога, нито се сещам за име. Поглеждам нагоре. Виждам само очите му - усмихнати и добри. Над нас се реят някакви създания. Приличат на хора, но са само с леки контури. Всички са се насочили към дясната част на носа. Там има кораб. Изглежда старовремски. Някак си знам, че всички, качили се на  кораба,  ще се озоват на прекрасно място. Хванати за ръка с мъжа, тръгваме в същата посока. Стигаме до кея, но карабът вече се е отделил от брега. Чувствам се изгубена. Трябваше да съм на кораба.

-Има начин - казва мъжът. Лети!

Знам,че съм го правила преди. Картините са толкова ярки и цветни, че все още ги виждам. И преживявам отново  невероятното усещането да се рея  из въхдуха.

Разпервам ръце и се издигам над крайбрежните камънаци. Насочвам се към кораба. Почти съм преполовила разстоянието и поглеждам надолу. Разколебавам се. Едва ли ще го стигна.  Сменям посоката. Поемам обратно към брега. Мъжът стои там . Стъпвам до него и чувам:

-Защото те е страх!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Blue Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Ангелче! Знам . Юри, приемам че си гадател и безрезервно ти вярвам
  • Хубаво е, Блу! Ако бях гадател и това беше сън, щях да ти кажа, че нещо хубаво стои пред и ти само трябва да протегнеш ръка...
  • Да, и сами си ги поставаме
  • Така ми хареса - страхът да даде сила на чувствата от тази насока не е страх, а разумна постъпка
  • Пепиии Ти измести нещата в друга посока, ама твоята гледна точка ми харесва

Selección del editor

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...