Бариерата
Заедно с още няколко човека вървя по стръмна пътека. Тя е тъничка, сребриста, повече прилича на ручейче. Пада се в някаква долчинка .Встрани от нея коренища и стъбла на храсти. Короните им са оцветени с почти всички цветове на дъгата, а по земята са се натрупали изпадали листа – оранжеви, червени и златисти. От време на време спираме за малко, скупчваме се, говорим си и после пак тръгваме. Вървя напред. Оглеждам се и осъзнавам, че съм сама. Поколебавам се за известно време, но продължавам. След малко групичката пак ще се събере. Вървя. Пътечката извеждъж свършва. Оказвам се на каменист нос, врязан в езеро или огромна река. Водата се е сляла с хоризонта . Не много далече стои млад мъж, облечен с нещо бяло, приличащо на римска тога. Тръгваме един към друг. Спираме се на крачка разстояние и той ме хваща за ръка. Въпреки че е млад, до него се чувствам като дете.
Усмихва ми се :
- Чаках те!
Вярвам му. Познавам го. Не мога да се сетя нито от къде и от кога, нито се сещам за име. Поглеждам нагоре. Виждам само очите му - усмихнати и добри. Над нас се реят някакви създания. Приличат на хора, но са само с леки контури. Всички са се насочили към дясната част на носа. Там има кораб. Изглежда старовремски. Някак си знам, че всички, качили се на кораба, ще се озоват на прекрасно място. Хванати за ръка с мъжа, тръгваме в същата посока. Стигаме до кея, но карабът вече се е отделил от брега. Чувствам се изгубена. Трябваше да съм на кораба.
-Има начин - казва мъжът. Лети!
Знам,че съм го правила преди. Картините са толкова ярки и цветни, че все още ги виждам. И преживявам отново невероятното усещането да се рея из въхдуха.
Разпервам ръце и се издигам над крайбрежните камънаци. Насочвам се към кораба. Почти съм преполовила разстоянието и поглеждам надолу. Разколебавам се. Едва ли ще го стигна. Сменям посоката. Поемам обратно към брега. Мъжът стои там . Стъпвам до него и чувам:
-Защото те е страх!
© Blue All rights reserved.
. Юри, приемам че си гадател и безрезервно ти вярвам
