14.03.2020 г., 12:02

Бариерата

1.1K 4 12
1 мин за четене

Заедно с още няколко човека вървя по стръмна пътека. Тя  е тъничка, сребриста, повече прилича на ручейче. Пада се в някаква долчинка .Встрани от нея  коренища и стъбла на храсти. Короните им са оцветени с почти всички цветове на дъгата, а по земята са се натрупали изпадали листа – оранжеви, червени и златисти.  От време на време спираме за малко, скупчваме се, говорим си и после пак тръгваме. Вървя напред. Оглеждам се и осъзнавам, че съм сама.  Поколебавам се за известно време, но продължавам. След малко групичката пак ще се събере. Вървя. Пътечката извеждъж свършва. Оказвам се  на каменист нос, врязан в езеро или  огромна река. Водата се е сляла с хоризонта . Не много  далече стои млад мъж, облечен с нещо бяло, приличащо на римска тога. Тръгваме един към друг. Спираме се на крачка разстояние и той ме хваща за ръка. Въпреки  че е млад,  до него се чувствам като дете.

Усмихва ми се :

- Чаках те!

Вярвам му. Познавам го. Не мога да се сетя нито от къде и от кога, нито се сещам за име. Поглеждам нагоре. Виждам само очите му - усмихнати и добри. Над нас се реят някакви създания. Приличат на хора, но са само с леки контури. Всички са се насочили към дясната част на носа. Там има кораб. Изглежда старовремски. Някак си знам, че всички, качили се на  кораба,  ще се озоват на прекрасно място. Хванати за ръка с мъжа, тръгваме в същата посока. Стигаме до кея, но карабът вече се е отделил от брега. Чувствам се изгубена. Трябваше да съм на кораба.

-Има начин - казва мъжът. Лети!

Знам,че съм го правила преди. Картините са толкова ярки и цветни, че все още ги виждам. И преживявам отново  невероятното усещането да се рея  из въхдуха.

Разпервам ръце и се издигам над крайбрежните камънаци. Насочвам се към кораба. Почти съм преполовила разстоянието и поглеждам надолу. Разколебавам се. Едва ли ще го стигна.  Сменям посоката. Поемам обратно към брега. Мъжът стои там . Стъпвам до него и чувам:

-Защото те е страх!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Blue Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ангелче! Знам . Юри, приемам че си гадател и безрезервно ти вярвам
  • Хубаво е, Блу! Ако бях гадател и това беше сън, щях да ти кажа, че нещо хубаво стои пред и ти само трябва да протегнеш ръка...
  • Да, и сами си ги поставаме
  • Така ми хареса - страхът да даде сила на чувствата от тази насока не е страх, а разумна постъпка
  • Пепиии Ти измести нещата в друга посока, ама твоята гледна точка ми харесва

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...