Бариерата
Заедно с още няколко човека вървя по стръмна пътека. Тя е тъничка, сребриста, повече прилича на ручейче. Пада се в някаква долчинка .Встрани от нея коренища и стъбла на храсти. Короните им са оцветени с почти всички цветове на дъгата, а по земята са се натрупали изпадали листа – оранжеви, червени и златисти. От време на време спираме за малко, скупчваме се, говорим си и после пак тръгваме. Вървя напред. Оглеждам се и осъзнавам, че съм сама. Поколебавам се за известно време, но продължавам. След малко групичката пак ще се събере. Вървя. Пътечката извеждъж свършва. Оказвам се на каменист нос, врязан в езеро или огромна река. Водата се е сляла с хоризонта . Не много далече стои млад мъж, облечен с нещо бяло, приличащо на римска тога. Тръгваме един към друг. Спираме се на крачка разстояние и той ме хваща за ръка. Въпреки че е млад, до него се чувствам като дете.
Усмихва ми се :
- Чаках те!
Вярвам му. Познавам го. Не мога да се сетя нито от къде и от кога, нито се сещам за име. Поглеждам нагоре. Виждам само очите му - усмихнати и добри. Над нас се реят някакви създания. Приличат на хора, но са само с леки контури. Всички са се насочили към дясната част на носа. Там има кораб. Изглежда старовремски. Някак си знам, че всички, качили се на кораба, ще се озоват на прекрасно място. Хванати за ръка с мъжа, тръгваме в същата посока. Стигаме до кея, но карабът вече се е отделил от брега. Чувствам се изгубена. Трябваше да съм на кораба.
-Има начин - казва мъжът. Лети!
Знам,че съм го правила преди. Картините са толкова ярки и цветни, че все още ги виждам. И преживявам отново невероятното усещането да се рея из въхдуха.
Разпервам ръце и се издигам над крайбрежните камънаци. Насочвам се към кораба. Почти съм преполовила разстоянието и поглеждам надолу. Разколебавам се. Едва ли ще го стигна. Сменям посоката. Поемам обратно към брега. Мъжът стои там . Стъпвам до него и чувам:
-Защото те е страх!
© Blue Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Ангелче! Знам
. Юри, приемам че си гадател и безрезервно ти вярвам -
Хубаво е, Блу! Ако бях гадател и това беше сън, щях да ти кажа, че нещо хубаво стои пред и ти само трябва да протегнеш ръка...
-
Да, и сами си ги поставаме
-
Така ми хареса - страхът да даде сила на чувствата от тази насока не е страх, а разумна постъпка
-
Пепиии Ти измести нещата в друга посока, ама твоята гледна точка ми харесва
-
А сега де! Иди му обясни, че се връщаш от страх да не го загубиш!
а не защото те е страх да отлетиш. -
Ако прескочиш сакралното число 33 значи, че си се научил да се страхуваш и ще си хвъркаш поне още два пъти по толкова
-
Здравейте, момичета и момчета! Благодаря ви, Мари, Петя, Генек! Кис, съгласна съм, че трябва да си малоумен или напълно луд, за да не изпитваш никакъв страх. Но и той /страхът/ според дозата може да е и лекарство и отрова. Хубав ден ви желая, приятели!
-
Може би е за добро?! Кой може да предположи къде, как и в какво облечен ще срещне Лукавия.....🤔
Няма лошо в страха. Има лошо, когато не послушаш интуицията си -
Хубаво.
-
Хубаво пишеш! Напомни ми нещо от един мой разказ:
"И когато вакханално се разпилее светът, изпод тревите излиза мъж с бели ръкави, който сочи пътя в дъжда... С чисти, бели длани, в които стиска Богородица..."
из "След Илинденско", автор П. Цанева -
Много силно усещане създава разказът ти, Блу! Прилича ми на сън-притча. Буди размисли и ни лекува от сграбчилия ни собствен страх. Поздравявам те!🌷🌺🌷
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
