Тогава нещо избухна в мен, реших че ако се измъкна ще отмъстя за Ина. Бяха я изтезавали нечовешки. Беше угаснала в жестоки мъки. Въпреки, че ми беше погодила такъв номер, аз болезнено изживях това, което и бяха сторили. Тези животни трябва да си получат заслуженото. А как ? Мога да ги жилна с не един или два милиона, а с още и още… Да им разпердушиня наркосметките на пух и прах. Ще им хакна и някои други неща,бях си ги набелязал вече. Исках да им пропукам фасадата, колкото мога. Докато пътувахме ядът ми нарастваше все повече и повече, настървявах се, започнах да се навивам като пружина…Яростта ми обзе умът, исках разплата. Страхът ми беше изчезнал. Някаква безумна сила ме обзе. Това ново чувство претъпи до някъде сетивата ми. Превръщах се в друг човек, много по-различен.
Измина цяло денонощие във влака. Спрях да ходя като лунатик из купето, излизах няколко пъти до вагон ресторанта да купя малко плодове, вода и храна. Аз не се хранех много усърдно. След този стрес не ми беше много до яд ...