Тогава нещо избухна в мен, реших че ако се измъкна ще отмъстя за Ина. Бяха я изтезавали нечовешки. Беше угаснала в жестоки мъки. Въпреки, че ми беше погодила такъв номер, аз болезнено изживях това, което и бяха сторили. Тези животни трябва да си получат заслуженото. А как ? Мога да ги жилна с не един или два милиона, а с още и още… Да им разпердушиня наркосметките на пух и прах. Ще им хакна и някои други неща,бях си ги набелязал вече. Исках да им пропукам фасадата, колкото мога. Докато пътувахме ядът ми нарастваше все повече и повече, настървявах се, започнах да се навивам като пружина…Яростта ми обзе умът, исках разплата. Страхът ми беше изчезнал. Някаква безумна сила ме обзе. Това ново чувство претъпи до някъде сетивата ми. Превръщах се в друг човек, много по-различен.

Измина цяло денонощие във влака. Спрях да ходя като лунатик из купето, излизах няколко пъти до вагон ресторанта да купя малко плодове, вода и храна. Аз не се хранех много усърдно. След този стрес не ми беше много до ядене. Кики също хапваше по малко и не беше претенциозна. Очите и ме гледаха със стаена благодарност, когато и носех плодовете. Весели пламъчета се прокрадваха в очите и. Виждах обичта и към мен и това ме изпълваше с много хубави чувства. От нея усещах някаква хармония и спокойствие. Тя беше претръпнала от лудото препускане и беше пак моето слънчево момиче. Нежните и длани се увиваха около мен, а нетърпеливите и устни ме докосваха в тъмнината. Беше пак нощ. Надничах през прозорчето, но не виждах нищо в тъмнината. Пресичахме все още Бразилия. ”Още една нощ и сме спасени” – мислех си аз, но не бързах да чертая големи планове. Не се виждаха светлини на гари, само тъмнина… Влакът така тресеше, че се унесох и потънах в сънища.

На утрото се събудих от обичайните шумове. Латиносите говорят толкова бързо и толкова високо,че мъртъв да си, ще ги чуеш. Разправиите им често се превръща в смях, ругатните – в усмивки… Жени се надвикваха, бебе се дереше, луд свят…Абе, неразгадани все още за мен хора… Гледах да избягвам всякакви контакти и да бъда по-тих от водата и по-нисък от тревата, дето се казва. Отидох пак да купя храна. Имаше и вестници. Взех няколко да разглеждам, за да си убия някой час от времето и се върнах в купето. Отварям един вестник и пак се смръзих…