Детство

Догаряха последните лъчи на слънцето и мракът отново настъпваше. Есенният студ и наближаващата зима изсмукваха последните капчици живот от листата на дърветата. Вятърът се всмукваше през дебелите кожуси на иначе слабите и кокалести бездомни кучета. Те търсеха заслонени места, където могат да се сгушат едно в друго, за да се стоплят.
По пустата улица се задаваше мъж. Едрото му тяло изглеждаше обездушено под влиянието на алкохола. Сякаш някаква невидима сила водеше тялото му като кукла на конци.
Залитайки, той зави към вратата на една къща. След няколко грохотни почуквания на вратата се появи една женица. Лицето ù бе впито. По него още личеше синината от последния път, когато мъжът ù я беше ударил. Сълза се стече по хлътналата ù буза, щом го видя отново пиян. Сълзата на клетата женица отприщи невиждана сила и грубост у мъжа ù. Замрежените от алкохола очи засвяткаха злобно. Той я тласна навътре, затваряйки вратата зад себе си.
Над една малка масичка в ъгъла на стаята блещукаше лампа. На нея прилежно бяха наредени голям куп с учебници и книги.
Под светлината на лампата, леко наведено над една тетрадка, седеше момче. С лекота и прилежност химикалката му се плъзгаше по редовете на тетрадката, докато на вратата не се захлопа и се появи баща му.
Всеки мускул по тялото му затрептя, а химикалът се огъна между пръстите му.  Обръщайки се, той видя майка си паднала на земята, ридаейки. Към нея, залитайки и с вдигната във въздуха ръка, се приближаваше баща му, готов да я удари, веднага щом я достигне.
Смесицата от ненавистта към баща му и обичта към майка му тласна момчето да застане на пътя на пияния си баща. Обръщайки се назад, той видя изплашеното до смърт лице на майка си, когато тежката ръка го повали с един удар на земята. 

Майката

Небето е мрачно и времето влажно. Във въздуха се разнася миризмата на мокра кал и повехнали цветя. Заради снощния дъжд гробището днес бе празно. В един залутан негов край до един гроб простираше клоните си дъб. Вече двадесет години откакто беше погребана една немощна жена, дървото бдеше като защитник над нея. То не позволяваше на треви и плевели да поникнат в пръстта върху гроба. Беше го посадило едно момче, синът на покойницата.

Бащата

Беше сграда за хора нежелани и отритнати от обществото. Там се помещаваха алкохолици, наркомани и душевно болни. Около сградата бяха издигнати високи бетонни стени. Неописуеми за обикновения, минаващ покрай стената минувач, зверства се случваха зад оградата.
Отскоро в сградата бяха инсталирали компютър с интернет, ако случайно например някой алкохолик остане прекалено трезвен и си спомни за семейството си.
Така един мъж в началото на старостта, пожела да се свърже със сина си, когото не бе виждал от 20 години.
С бутилка в ръка, той седна пред екрана и се опита да напише няколко несполучливи изречения. В същото време един хилав шизофреник беше дочул отнякъде, че бившата му жена го търси на този същия компютър. Отивайки там, той видя седналия пред компютъра едър алкохолик. Изплашен от тялото и силата, която може би то би притежавало, болният решава да действа предпазливо и сигурно. Той вади нож и наръгва стария безброй пъти в гръб, докато не се свлича мъртъв на земята.

Синът

Мъж в разцвета на силите си седи на бюрото пред компютъра си. Макар всеки ден директорът на компанията да беше с нов костюм, снимката на клетата му майка стоеше в левия джоб на сакото. Имаше стройно тяло и красиво лице, което един белег от детските му години беше обезобразило. Сега той винаги ходеше с превръзка на лявото око.
Екранът пред него премигна, беше получил съобщение. Тялото му изтръпна, щом започна да го чете. Ядоса се и изключи машината. Обърна се към прозореца и се огледа в отражението му. Целият потрепери, щом погледът му попадна върху белега от детството му.

Семейство

Иззвъня мобилен телефон. След като изслуша другата страна, мъжът, притежател на телефона, отвърна със спокоен глас: "Аз не съм имал баща." и затвори линията. След няколко секунди си прошепна: "а само един белег".