3 мин reading
Детство
Догаряха последните лъчи на слънцето и мракът отново настъпваше. Есенният студ и наближаващата зима изсмукваха последните капчици живот от листата на дърветата. Вятърът се всмукваше през дебелите кожуси на иначе слабите и кокалести бездомни кучета. Те търсеха заслонени места, където могат да се сгушат едно в друго, за да се стоплят.
По пустата улица се задаваше мъж. Едрото му тяло изглеждаше обездушено под влиянието на алкохола. Сякаш някаква невидима сила водеше тялото му като кукла на конци.
Залитайки, той зави към вратата на една къща. След няколко грохотни почуквания на вратата се появи една женица. Лицето ù бе впито. По него още личеше синината от последния път, когато мъжът ù я беше ударил. Сълза се стече по хлътналата ù буза, щом го видя отново пиян. Сълзата на клетата женица отприщи невиждана сила и грубост у мъжа ù. Замрежените от алкохола очи засвяткаха злобно. Той я тласна навътре, затваряйки вратата зад себе си.
Над една малка масичка в ъгъла на стаята блещукаше лам ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up