Имало едно време един мъдрец на име Гор. Той живеел самотно в самото сърце на гората, сред вековни дървета с огромни дънери и непроходими от обикновен човек храсталаци. Така годините се изнизвали и времето обикаляло неусетно своите невидими кръгове. Много отдавна, може би вече от няколко века, при Гор не бил идвал никой нито за съвет, нито за цяр, нито пък за каквато и да било помощ...
Усъмнил се Гор, че или хората са забравили за неговото съществуване, или светът се е превърнал в по-добро място за живеене и вече никой не се нуждаел от него. „Ще ида предрешен при хората от близкото село - помислил си той, - хем ще видя как живеят, хем ще ги попитам за мъдреца от гората - знаят ли го; нужен ли им е за нещо... Така повече няма да се чудя!"
Речено-сторено. Променен, Гор заслизал към селото. Ала щом се доближил до пътя, нещо му подсказало, че годините са се изнизали от броеницата си и са се търколили бързо и неусетно за него. Някакви самодвижещи се метални неща профучавали с бясна скорост ...