Безсмъртният
Умря бай Иван…
Ми… Нормално – някой се ражда, някой умира…
И Земята се върти…
Тялото му замина за селското гробище. Да обогати почвата, та след сто години, когато преместят гробището, там да се развихрят великолепни ягоди и малини, с вкусен вкус…
Душата му си замина при Господ. Той да решава какво нататък. И реши…
Ама това е друга тема…
А името бай Иваново не изчезна. Да, де – нормално висеше на некрологът, докато ветрове и дъждове го превърнаха във вторична суровина. Некролога, не името. Името стоеше в старата къща върху рамката на пожълтяла снимка, та след десетина години правнуците все пак питаха: „Ми, тоя кой е?“…
А основно името му заседна в документите. В селските архиви, в статистическите списъци, в избирателните, в банките, в службите разни…
И си живееше свободно…
От негово име двама от банковите чиновници си дръпнаха кредити, после ги закриха. За бай Иван остана задължението – ако един ден дойде Второто пришествие, най-напред да плати борчовете, щото банките са над закона, морала и Бога…
Трима от кметовете използваха името му като свидетел и дори член на комисии разни. Та му окачиха две известия за разпит като свидетел и четири като извършител на финансови далавери.
Участва в избори още четвърт век. Гласува ли, гласува. Нали селцето е малко – триста души по списъци, петдесет от които реално живи, всеки умрял трябваше да проявява съвестно отношение към изборите и да даде гласа си.
Така бай Иван избираше кого ли не – включително един млад пенсионер, неродил се по негово време още.
А веднъж се получи конфууз. Гласува едновременно за двама свои селски. Нямаше спор с тях, симпатични хлапета бяха, докато той още ходеше, ама на… Оказа се, че от негово име са подкрепени и двамата…
Е, лека му пръст на бай Иван…
Ама и Господ или който там – здраве на духа му да дава, че що избори идат…
Яко безсмъртие ще му трябва в името на демокрацията…
Все още неправилности - https://genekinfoblog.wordpress.com/
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
