18.09.2023 г., 11:06

Безсмъртният

536 5 11
2 мин за четене

Умря бай Иван…

Ми… Нормално – някой се ражда, някой умира…

И Земята се върти…

Тялото му замина за селското гробище. Да обогати почвата, та след сто години, когато  преместят гробището, там да се развихрят великолепни ягоди и малини, с вкусен вкус…

Душата му си замина при Господ. Той да решава какво нататък. И реши…

Ама това е друга тема…

А името бай Иваново не изчезна. Да, де – нормално висеше на некрологът, докато ветрове и дъждове го превърнаха във вторична суровина. Некролога, не името. Името стоеше в старата къща върху рамката на пожълтяла снимка, та след десетина години правнуците все пак питаха: „Ми, тоя кой е?“…

А основно името му заседна в документите. В селските архиви, в статистическите списъци, в избирателните, в банките, в службите разни…

И си живееше свободно…

От негово име двама от банковите чиновници си дръпнаха кредити, после ги закриха. За бай Иван остана задължението – ако един ден дойде Второто пришествие, най-напред да плати борчовете, щото банките са над закона, морала и Бога…

Трима от кметовете използваха името му като свидетел и дори член на комисии разни. Та му окачиха две известия за разпит като свидетел и четири като извършител на финансови далавери.

Участва в избори още четвърт век. Гласува ли, гласува. Нали селцето е малко – триста души по списъци, петдесет от които реално живи, всеки умрял трябваше да проявява съвестно отношение към изборите и да даде гласа си.

Така бай Иван избираше кого ли не – включително един млад пенсионер, неродил се по негово време още.

А веднъж се получи конфууз. Гласува едновременно за двама свои селски. Нямаше спор с тях, симпатични хлапета бяха, докато той още ходеше, ама на… Оказа се, че от негово име са подкрепени и двамата…

Е, лека му пръст на бай Иван…

Ама и Господ или който там – здраве на духа му да дава, че що избори идат…

Яко безсмъртие ще му трябва в името на демокрацията…

 

Все още неправилности - https://genekinfoblog.wordpress.com/

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...