Когато Зи звънна на вратата, Аная вече бе облечена и тъкмо се обуваше. Високи затворени обувки на платформа. Отвори и видя Зи, нахилен като клоун, и с малко сладко букетче в ръце. Беше облечен в черен спортен панталон и кецове, а отгоре беше с черно рокерско яке. Косата му беше перфектно подредена. Беше се избръснал, стегнал, като че отива на фотосесия и от това зависи бъдещата му кариера. Аная се усмихна, взе ключовете и чантичката си и излезе. Заключи входната врата и се обърна към него в очакване.
„Господи, колко е красива!”. Зи се беше облещил като дете в сладкарски магазин. Аная беше любимата му близалка. Той искаше да я има, независимо колко скъпа е тя. Удоволствието от наградата е неописуемо. Тя беше облечена в черни дънки по тялото, високи обувки (сега вече беше висока почти колкото него), и черно кожено яке… Мамка му, защо го е закопчала до горе? Искам да видя гърдите й! Жадувам да ги докосна! Наведе се да я целуне по бузата. Щеше да бъде твърде прибързано, ако още от вратата я замляскаше. Какво щеше да си помисли тя за него?! Приближи се, обхвана лявата й долна челюст с длан и долепи подчертано бавно устни до дясната й буза. Колко беше мека! И как хубаво ухаеше! Нова порция мисли и пориви нахлуха в главата му, но той побърза да ги спре, защото нетърпението на малкия Зи щеше да подплаши Аная още в началото и срещата да отиде по дяволите.
Аная стоеше там и го гледаше. Усмихна му се. Искаше да го подкани да направи нещо. Да каже нещо. Целувката по бузката беше сладка. Все едно бяха ученици. Искаше й се той да бе по-смел и да разкъса дрехите й още тук. Но това би било лудост. Какво щеше да си помисли Зи, ако му го предложеше? „Каква е мръсница само!”
(ТИ ЩЕ БЪДЕШ МОЯТА МАЛКА МРЪСНИЦА!)
- Това за мен ли е? – попита Аная, посочвайки към букета от теменужки и момини сълзи.
- Да. Разбира се. – Зи й подаде цветята – Извинявай. Толкова главозамайващо изглеждаш, че забравих дори за какво бях дошъл.
Аная се засмя и пъхна нос в цветята. Ароматът погъделичка ноздрите й, предаде се нататък и достигна мозъка. Там миризмата се застоя известно време. Докато Аная отлепи нос от букета и погледна Зи.
- Е, какъв е планът?
Планът е да те чукам, докато можеш да дишаш. Да си играя с тялото ти, докато ми омръзне (а това няма да стане в близкото хилядолетие). Да те карам да крещиш от удоволствие и да забравиш коя си. Планът е да те любя докато цялото време на света свърши. Когато то свърши, ще свърша и аз.
- Какво ще кажеш да се поразходим?
Аная прие с охота предложението, усмихна се и закрачи напред по каменистата пътечка, минаваща през малкото дворче на къщата й. Не беше свикнала да върви с високи обувки, затова при най-малката неравност, тя леко залиташе. Зи беше нащрек и следеше всяко нейно движение, всяко полюшване на прекрасното й тяло. Когато Аная се спъна и се наклони застрашително, Зи – като по инстинкт – протегна ръка и я хвана през кръста. Притегли я към себе си и я погледна жадно в очите. Сърцето му щеше да изскочи. Толкова силно биеше, че сигурно си личеше от километри колко е нервен. От онази приятна нервност, когато някоя прелестна жена е на сантиметри от теб, а ти нямаш смелост да кажеш каквото и да е, защото се чувстваш глупав. Необикновено глупав. И сякаш времето е спряло. Тя е там и ти се усмихва, а ти не знаеш какво да направиш.
Когато за пореден път Аная се спъна, реши, че повече няма да обуе високи обувки. Това, че бяха на платформа, не помагаше изобщо. Трябваше да си облече анцуг и кецове – щеше да се чувства много по-удобно. За какво й беше тази приумица да се прави на интересна? Сега Зи щеше да й се подиграва, че не може да се справи дори с вървенето в права линия.
След още няколко леки залитания, Аная реши да се застрахова. Докато Зи се чудеше каква тема да подхване, че да не изглежда като идиот, Аная прокара пръсти през неговите. Той я погледна развълнувано, но му хареса инициативата й. Това му подейства като зелена лампичка. Да, тя го искаше!
- Захарче… Мислех си…
Зи я погледна още по-влюбено и искрите в очите му заблестяха. Придърпа Аная към себе си и обгърна кръста й с ръка.
- Да? Какво си мислеше? – Аная беше завладяна от пристъп на еуфория. Ще се сети той най-после, че до него стои жена
- Мислех си… - Започна Зи отново. Какво си мислех, мамка му?
- Да, и аз си го мислех. – реши да го изненада Аная.
- Наистина ли? – Зи беше ентусиазиран.
- О, да! – засмя се Аная.
През това време, докато те преминаваха покрай витрините на близките магазини, тънък писък се чуваше иззад тях. Но той не достигаше до техния слух. Никой не можеше да го чуе. Аная не пренебрегваше навика си да се оглежда навсякъде, където може. И след като бе отминала отразителната повърхност, писъкът се появяваше и повърхността се напукваше. По много от витрините се образуваха пукнатини. Стъклата се нацепваха и набраздяваха. Заприличваха на огромни отразителни паяжини. Страничните огледала на колите, покрай които минаваха Аная и Зи, се обръщаха към тях и след като двойката отминеше, огледалата се натрошаваха, съпроводени отново от онзи тъничък писък.
- Ще ми подскажеш ли малко какво си ми подготвил като изненада? – полюбопитства Аная.
- Изненадата е за това, захарче – да бъде изненада. – Зи си позволи още веднъж да я целуне по бузката. Този път по-настоятелно.
- Хайде де, издай нещо! – Аная започна да го ръчка нежно в ребрата и да се смее.
- Добре… Включва вечеря, която смятам да приготвя специално за теб.
- Най-после изплю камъчето! Нима можеш да готвиш? – реши да се пошегува тя.
- Не бих казал, че съм майстор, но, признавам, Уили ми е показвал това-онова.
- Ааа, Уили значи. Защо тогава той не ме покани и да ми сготви нещо?
- Защото, миличка, казах на Уили тази вечер да ни остави сами.
Аная се усмихна. Разбира се, че предпочиташе Зи пред Уили, въпреки че и Уили не беше за изхвърляне. „Тази вечер да ни остави сами”… Аная се усмихна мислено още веднъж. Харесваше й тази мисъл – да останат насаме. Само двамата. Той също искаше това и тя вече беше абсолютно сигурна. Нямаше нужда да се притеснява, че той не я е разбрал и се любува само на фигурата й. Той също я желаеше. Тази мисъл я накара да се успокои и да се отпусне в ръцете му. Крачеха бавно, в синхрон, Зи я беше прегърнал през кръста, а Аная си представяше какво би последвало от това „да ни остави сами”.
© Яна Todos los derechos reservados