– Трябваш ми. Ела, чакам те. – гласът прозвуча вежливо, но властно.
Разпозна го веднага. Не й се обаждаше за първи път.
Започна трескаво да се съблича. Трябваше бързо да вземе един душ, а после да се облече подходящо. Умът й прехвърляше трескаво предстоящия разговор. Ако си изиграеше картите добре и двамата щяха да са доволни.
След около час беше в кметството. Наистина я очакваше. Беше отново отпратил секретарката.
Токчетата й потракваха нервно. Влезе със замах, без дори да почука. Облечена делово, с елегантен класически костюм изглеждаше на опитен юрист или бизнес партньор.
Кметът я изгледа преценяващо, а по лицето му се изписа доволна усмивка. Харесваше русокоси миньончета с тънки устни и остра брадичка. Тя наистина изглеждаше на хладна и пресметлива кучка, което беше ужасно секси.
Изправи се с достойнство от креслото, заобиколи я и тя чу зад гърба си студеното изщракване на заключваща се врата. Явно нямаха много време. Посегна към копчетата на копринената си блуза облечена преди мин ...