Obra no adecuada para menores de 18 años
– Трябваш ми. Ела, чакам те. – гласът прозвуча вежливо, но властно.
Разпозна го веднага. Не й се обаждаше за първи път.
Започна трескаво да се съблича. Трябваше бързо да вземе един душ, а после да се облече подходящо. Умът й прехвърляше трескаво предстоящия разговор. Ако си изиграеше картите добре и двамата щяха да са доволни.
След около час беше в кметството. Наистина я очакваше. Беше отново отпратил секретарката.
Токчетата й потракваха нервно. Влезе със замах, без дори да почука. Облечена делово, с елегантен класически костюм изглеждаше на опитен юрист или бизнес партньор.
Кметът я изгледа преценяващо, а по лицето му се изписа доволна усмивка. Харесваше русокоси миньончета с тънки устни и остра брадичка. Тя наистина изглеждаше на хладна и пресметлива кучка, което беше ужасно секси.
Изправи се с достойнство от креслото, заобиколи я и тя чу зад гърба си студеното изщракване на заключваща се врата. Явно нямаха много време. Посегна към копчетата на копринената си блуза облечена преди минути.
- Не бързай. Искам първо това. – приближи я той.
Ръцете му припряно разкопчаваха колана на панталона му. Като опитна жена тя бързо се досети какво очакваше.
- Нали знаеш, общината има задължение към фирмата на мъжът ми. Ремонтите на детската градина и училището не са платени. – опита се да отклони темата.
- Да, знам. Ще оправя нещата. Нека да не говорим за това. – прекъсна я нервно.
Тя го погледна и видя, че в момента е възбуден. Не трябваше да се бави. Облиза внимателно устни. Знаеше, че му харесва. Клекна на пода и бавно се наведе към него.
„Аман от бизнес срещи с френска любов” – помисли си с досада.
След седмица съпругът й се прибра с огромен плазмен телевизор.
- Скъпа, имам подарък за нас. Намислил съм още изненади. Кметството са превели пари по фирмената ми сметка.
Тя кимна доволна и неволно облиза устни. Мъжът й изобщо не я погледна. Той се любуваше на новата покупка символ на неговият успешен бизнес.
© Катя Иванова Todos los derechos reservados