Болната вещица

Минавали дни, после месеци, а накрая и години. Никой не влизал в Черната гора. Нямало самоуверени принцове, разглезени принцеси или заблудени дракони. Нямало кого да прокълне, наругае или омагьоса. Животът бил пълна скука! Такива черни мисли налегнали баба Яга, по-черни и от самата й душа. Невероятно, но вещицата изпаднала в депресия. Самотата се опитвала да я подлуди. Ето нейният розов храст цъфтял напразно, а листенцата му капели тъжни заради неоценената им красота.

- Това е безобразие! Къде са всички?! Да не би светът да е загинал без да имам принос? – сумтяла вещицата. Накрая решила да действа.

В тъмна доба, когато луната показала жълтото си око баба Яга яхнала метлата. Решила да посети най-близкото кралство. Щяла да направи собствено разследване.

Царството било потънало в мрак и гробно мълчание. Нямало хора по улиците, весели викове, смях , наздравици и музика. Кръчмите били затворени с тежки катинари. Докато вещицата се разхождала по улиците заръмяло. Студеният вятър, тишината и безмълвните къщи засилили съмненията й, че има някакъв проблем. От една пресечка внезапно се появил бездомник. Миришел на нещо мръсно и прокиснало. Вещицата се зарадвала. Решила да поговори с него. Дрипльото се разкашлял, разкихал и накрая повърнал отгоре й. Явно бил болен.

   - Ти не си мой проблем. – промърморила вещицата и побързала да го подмине.

Ролята на добрата фея не била за нея.

Поотръскала изцапаното си наметало, яхнала метлата и се върнала в Черната гора. Впечатленията за тази нощ й стигали. Трябвало да помисли.

 Някой блъскал упорито по прозореца на къщата й. После го отворил и до слухът й стигнал познат до болка глас:

- Могъща господарке, доведох известен лечител при вас. По-късно ще ми благодарите. – заграчил гарванът.

– Аз не съм болна. – промърморила сърдито вещицата, но никой не я чул. Това бил шепотът на нейното его. Задушавала се. Чувствала как я облива пот и потънала в безкрайна мъгла.

– Спаси я, спаси я – заграчил гарванът над главата й.

Тя така не разбрала на кой говори, но не я интересувало особено.

Изминали седмици. Едно ранно утро баба Яга отворила очи. Чувствала се изморена, като че ли се е върнала от отвъдното. До леглото й стоял дядо Яго. Въпреки големият му нос тя видяла загрижените му жълти очи. Явно старата любов ръжда не хваща. Романтичните им взаимоотношения от миналото били живи.

- Спаси ти живота... той ти спаси живота. – изграчило щастливо глупавото пиле и развалило мигът между тях. После изпърхало над главите им и излетяло навън. Трябвало да разнесе радостната вест из гората, че вещицата ще оздравее.

- Не разбирам. – прошепнала баба Яга.

- Беше много болна. Хванала си някакъв човешки вирус. Целият свят е пламнал от него. Има много жертви. И аз го преболедувах...

- Ти си се грижил за мен?

- Да, за стара приятелка бих направил всичко. - усмихнал се дядо Яго. По бледото му лице се изписала добродушна усмивка.

Вещицата притихнала. Била забравила какво е някой да се грижи за нея. После заспала успокоена от думите му, че най-страшното е минало и скоро ще оздравее. Че повече няма да боледува, защото има антитела. Вещиците били силни и безсмъртни.

Изминали месеци. Баба Яга седяла пред къщата си с кокоши крака. Идвала пролетта. По поляната жълтеели нарциси и жълтурчета. Великденчето било нацъфтяло, а птичките нежно чуруликали. Усещал се пулсът на възраждащият се живот. Вещицата била тъжна, сляпа за всичко около нея.

- Господарке, как сте? Какво ви има? – завъртял се около нея гарванът –вестоносец. Бил се отбил, за да я осведоми за клюките в гората, но май и от тук щяла да изскочи клюка.

- Болна съм. – изсумтяла вещицата.

- Невъзможно е. Дядо Яго ми каза, че повече няма да боледувате. Какво ви боли?

- Боли ме сърцето, душата, нямам апетит, не мога да спя, мъчно ми е...

- Да не би да мислите за вашият лечител? Той се върна в своята гора при любимата си нимфа.

Баба Яга замълчала, но го изгледала толкова злобно, че за малко да му подпали перата.

Разбрал какъв е проблема, гарванът литнал по-далеч от нея. Когато бил на безопасно разстояние заграчил:

- Господарке, вие сте влюбена. Вашата болест се нарича нещастна любов.

Вещицата скочила ядосана и се опитала да го хване, но напразно. Щяла да му оскубе всичките пера. Глупавото пиле се издигнало високо в небето и закрещяло с пълно гърло:

- Чуйте всички най-прясната клюкааааа ..баба Яга е влюбена...нещастно влюбена..

И грачейки се изгубило в гората.

Вещицата отново седнала, но в очите й горял пламък. В каква каша се била забъркала! Направила грешка, но... Гарванът бил глупав и никой не го слушал. Ами че тя е най-силната и горда вещица. А дядо Яго е грозник! Някой ще повярва ли? Никой и никога. Никога!