Болната вещица
Минавали дни, после месеци, а накрая и години. Никой не влизал в Черната гора. Нямало самоуверени принцове, разглезени принцеси или заблудени дракони. Нямало кого да прокълне, наругае или омагьоса. Животът бил пълна скука! Такива черни мисли налегнали баба Яга, по-черни и от самата й душа. Невероятно, но вещицата изпаднала в депресия. Самотата се опитвала да я подлуди. Ето нейният розов храст цъфтял напразно, а листенцата му капели тъжни заради неоценената им красота.
- Това е безобразие! Къде са всички?! Да не би светът да е загинал без да имам принос? – сумтяла вещицата. Накрая решила да действа.
В тъмна доба, когато луната показала жълтото си око баба Яга яхнала метлата. Решила да посети най-близкото кралство. Щяла да направи собствено разследване.
Царството било потънало в мрак и гробно мълчание. Нямало хора по улиците, весели викове, смях , наздравици и музика. Кръчмите били затворени с тежки катинари. Докато вещицата се разхождала по улиците заръмяло. Студеният вятър, тишината и безмълвните къщи засилили съмненията й, че има някакъв проблем. От една пресечка внезапно се появил бездомник. Миришел на нещо мръсно и прокиснало. Вещицата се зарадвала. Решила да поговори с него. Дрипльото се разкашлял, разкихал и накрая повърнал отгоре й. Явно бил болен.
- Ти не си мой проблем. – промърморила вещицата и побързала да го подмине.
Ролята на добрата фея не била за нея.
Поотръскала изцапаното си наметало, яхнала метлата и се върнала в Черната гора. Впечатленията за тази нощ й стигали. Трябвало да помисли.
Някой блъскал упорито по прозореца на къщата й. После го отворил и до слухът й стигнал познат до болка глас:
- Могъща господарке, доведох известен лечител при вас. По-късно ще ми благодарите. – заграчил гарванът.
– Аз не съм болна. – промърморила сърдито вещицата, но никой не я чул. Това бил шепотът на нейното его. Задушавала се. Чувствала как я облива пот и потънала в безкрайна мъгла.
– Спаси я, спаси я – заграчил гарванът над главата й.
Тя така не разбрала на кой говори, но не я интересувало особено.
Изминали седмици. Едно ранно утро баба Яга отворила очи. Чувствала се изморена, като че ли се е върнала от отвъдното. До леглото й стоял дядо Яго. Въпреки големият му нос тя видяла загрижените му жълти очи. Явно старата любов ръжда не хваща. Романтичните им взаимоотношения от миналото били живи.
- Спаси ти живота... той ти спаси живота. – изграчило щастливо глупавото пиле и развалило мигът между тях. После изпърхало над главите им и излетяло навън. Трябвало да разнесе радостната вест из гората, че вещицата ще оздравее.
- Не разбирам. – прошепнала баба Яга.
- Беше много болна. Хванала си някакъв човешки вирус. Целият свят е пламнал от него. Има много жертви. И аз го преболедувах...
- Ти си се грижил за мен?
- Да, за стара приятелка бих направил всичко. - усмихнал се дядо Яго. По бледото му лице се изписала добродушна усмивка.
Вещицата притихнала. Била забравила какво е някой да се грижи за нея. После заспала успокоена от думите му, че най-страшното е минало и скоро ще оздравее. Че повече няма да боледува, защото има антитела. Вещиците били силни и безсмъртни.
Изминали месеци. Баба Яга седяла пред къщата си с кокоши крака. Идвала пролетта. По поляната жълтеели нарциси и жълтурчета. Великденчето било нацъфтяло, а птичките нежно чуруликали. Усещал се пулсът на възраждащият се живот. Вещицата била тъжна, сляпа за всичко около нея.
- Господарке, как сте? Какво ви има? – завъртял се около нея гарванът –вестоносец. Бил се отбил, за да я осведоми за клюките в гората, но май и от тук щяла да изскочи клюка.
- Болна съм. – изсумтяла вещицата.
- Невъзможно е. Дядо Яго ми каза, че повече няма да боледувате. Какво ви боли?
- Боли ме сърцето, душата, нямам апетит, не мога да спя, мъчно ми е...
- Да не би да мислите за вашият лечител? Той се върна в своята гора при любимата си нимфа.
Баба Яга замълчала, но го изгледала толкова злобно, че за малко да му подпали перата.
Разбрал какъв е проблема, гарванът литнал по-далеч от нея. Когато бил на безопасно разстояние заграчил:
- Господарке, вие сте влюбена. Вашата болест се нарича нещастна любов.
Вещицата скочила ядосана и се опитала да го хване, но напразно. Щяла да му оскубе всичките пера. Глупавото пиле се издигнало високо в небето и закрещяло с пълно гърло:
- Чуйте всички най-прясната клюкааааа ..баба Яга е влюбена...нещастно влюбена..
И грачейки се изгубило в гората.
Вещицата отново седнала, но в очите й горял пламък. В каква каша се била забъркала! Направила грешка, но... Гарванът бил глупав и никой не го слушал. Ами че тя е най-силната и горда вещица. А дядо Яго е грозник! Някой ще повярва ли? Никой и никога. Никога!
© Катя Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, Миночка.
Много мило. -
С такава наслада прочетох, Катя, прекрасно написана приказка, жива и здрава да си!
-
Да бъдем реалисти. Тя ситурно живее някъде там... Шегувам се.😉
Благодаря ти, Димитър! -
Приказка, но тук са вплетени съвременни представи и идеи. Хареса ми много!
-
Благодаря ти, Таня! 🌷
И аз си мисля същото за теб. -
Хубаво пишеш!!!
-
Благодаря ти, Мария!🙂 И аз се чувствам малка като ги пиша.
-
Какво доживяхме: и баба Яга да се влюби!!! Но така ще е, щом любов дебне от всякъде!😍
Много ми харесват приказките ти! С тях се чувствам непораснало дете, Кате! Благодаря ти!😘 -
Благодаря ти, Георги.🙂
Изненада ме. -
Много ми хареса!
-
Ами те имат динамична, страстна връзка от срещи и раздели. Обаче не се бият.😅
-
Пуууу, язък!!! Пък аз толкоз са надявах накрая да са земат двамцата ...
-
Аха, вещицата да стане бизнесменка. Не бях се сетила, но пък бизнесмени всякакви. 🙂 Поздрави, Ина!
-
Щом нещастната любов е болест, тихо, да не чуят, че току измислили някоя магическа отвара дето не помага за нещастно влюбени, но поне бизнесът и на другите баби Яги ще потръгне
-
Здравейте, Стойчо и Пепи! Благодаря ви, че се отбихте.🙂
Единственият лек за болката в сърцето е времето. И за тази любовна болест няма ваксина. -
Вирусът минава и заминава, болката остава
-
След всичко споделено:любовта е непоправима изкусителка!
-
Благодаря ти, Силве!
И между нас казано това си е самата истина.😊 -
Чудничко! Кой би повярвал?!
Хареса ми много! -
Благодаря ви Блу, Надежда, Пешо и Миг! Много се радвам, че ви е харесала. И аз я възприемам като хумористична.
Блу, наистина нещастната любов е голяма напаст.😉
Наде, баба Яга умее да развеселява. Винаги се хиля на любовните й терзания. 😊
Пешо, то в гората са същите терзания като в наше село. 🤗
Миг, никога не казвай на жена, че в нея май се крие баба Яга. Това е взривоопасно.😂 -
Тю бряя, поне да й беше дал бучка захар,.. да ама тя била влюбена
Гледай ти какви работи ставали в гората... -
"Никой , и нищо не може да попречи на една жена да се влюби в най големия мухльо!" гласи една народна мъдрост ..следователно Баба Яга е .. жена! И от там си мисля да не би във всяка жена да се крие по една Баба Яга! Ахаа светна ми как, какво , защо ....! Ох смея се на логиката си ! Благодаря Катя за дозата свежа мъдрост!
-
Катеее, Кате... Разроши ми се метлата от смях, а котката се скри под леглото. Нещастно влюбена вещица, това звучи като ледена пързалка в ада.
-
Нещастната любов по- опасна и от ковид. Развесели ме, Кате.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
