Брачен консултант
Някой блъскаше грубо по вратата й. Не звучеше изобщо възпитано. Тя заби нос на прашасалото стъкло. Видя кльощавия силует на някаква дама. Дама, защото беше със стилен тъмночервен костюм. Носеше високи токове, с които упорито затъваше в калта около къщата й. Това предизвикваше фучене и сумтене – пълно противоположност на изисканият й вид. Така е. Ядосай някой човек и ще видиш истинското му лице. „Понякога е по-стряскащо и от моето.” – помисли си вещицата и се подсмихна зловещо. После отвори смело вратата. Фучащата лейди нахлу като зимен ураган:
- Да си бяхте поне циментирали някаква пътека до вашата...вашата... – и замря.
Явно реши да спести впечатлението си от видяното. Обстановката беше бедна, семпла, овехтели столове, една изкривена маса, някакво старо легло и много билки. От тавана невъзмутимо висяха два влюбени паяка. Гледаха я със всичките си осем ококорени очи. Гости тук?! Ами това беше чудо-невиждано!
В дъното пробяга малка жълта змия. Тя не, че беше любопитна, но държеше да чуе всичко без да се натрапва. Ако се налагаше щеше да защити своята властна Господарка. Все пак й даваше някакъв подслон, а змиите също изпитваха благодарност. Миризмата на прясна отвара беше ужасна. Спуканото огледало срещу гостенката й предаде уродлив вид и тя отклони възмутена поглед.
- Може ли да излезем отвън да поговорим? – попита направо дамата.
Пренебрегвайки сбърчения й нос, вещицата изсумтя нещо като:
- Както кажеш. – и я последва извън къщата си. Тайно смигна на кокошите крака да не мърдат, докато изисканата лейди слиза по дървените стъпала. Боеше се, че ще претрепят първата й клиентка.
- Ще говоря по същество. Нямам много време, а и трудно ви открих в тази тъмна гора. Явно сте природолюбителка и предпочитате усамотението. Идвам във връзка с моя съпруг. Искам да ме отървете от него. – заговори бързо и отсечено изисканата особа.
- Искаш да го убия? Сега не мога. Решила съм една година да съм добра...до колкото мога..Ела по-нататък, няма да има проблем. – изсумтя магьосницата.
- По професия съм адвокат и за мен не е проблем да го убия. Знам как стават тези неща. Но все пак...предпочитам нещо без евентуални усложнения. – присви очи дамата.
„Тази е по-голяма проклетия и от мен”. – помисли си вещицата и я изгледа с любопитство. Колко често излъсканият външен вид лъже?!
- Явно не се нуждаеш от брачна консултация, а такава беше обявата ми. Била си път напразно. – поклати невъзмутимо глава вещицата.
- И така ще ме отпратите? Нали пише, че сте магьосница? С един мъж ли не можете да се справите? – клъвна я клиентката. Очите й заблестяха злобно.
- Добре, щом толкова искаш ще те отърва от него. – просъска вещицата.
„Тази си намери майстора. Точно мен ще манипулира.” – помисли си старицата и се затътри към къщата. След няколко минути извика дамата.
- Ела скъпа, да ти дам от моята отвара. С нея ще преобразиш мъжът си в послушен и мил съпруг. Нали това искаш?
Адвокатката се усмихна победоносно. Винаги постигаше своето. Вече не мислеше за калта по обувките си, че ще си скъса чорапогащника на старата врата, че вътре е като бърлога и мирише отвратително...
Вечерта преди да изгаси свещта баба Яга погледна към тавана си. В дъното се беше сврял нов тъмночервен паяк. Той я гледаше с многото си очи и тя усети техният ужас и страх.
- Е, нали те отървах от мъжа ти? Трябва да ми благодариш. А и никой не убих. Обещах да съм добра и съм такава до колкото мога...
Написано по идея на reneк (Георги Коновски) - Питието на забравата
https://otkrovenia.com/bg/proza/piteto-na-zabravata
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Катя Иванова Todos los derechos reservados
Разсмя ме. Тя се опитва да е добра, честна, откровена, но не всички го оценят.
