Дълбоко в съзнанието ми често се случва да вървя по един пуст булевард. Като онези от черно-белите снимки, които сме виждали в заведения, списания или другаде. Голям и широк, по който от време на време минават коли, а светофарите все мигат жълто. Отстрани са сивите панелни блокове, санирани в жълто, схлупените къщи, откъдето се чува кучешки лай, празните и занемарени автобусни спирки и табелите с имената на пресечните улици. Магазините, офисите, различните клонове на веригите са затворени, само светещите надписи „Алкохол и цигари 24/7“ с богатия си асортимент на витрината загатват за артистична порочност. Духа силен вятър, който разнася прах навсякъде. Свисти в ушите ми и пилее частици от емоции, енергия и материя. Ако всичко това бе видимо и се събираше някъде, безспорно щеше да се превърне в най-модерен клас забавление от новата епоха. Да си плащаш, за да видиш друга емоция, понеже си беден и не трупаш твои. Ще бъде сериозен бизнес, само че в 3D измерението, колкото и да e висока рез ...