В огнени краски се бе облякла цялата планина. Слънцето клонеше вече към запад и къпеше в златисто всички дървета, покривите на къщята и полето, дето още имаше по някоя работа да си свършат селяните. Тогаз от гората се зададе една талига, теглена от уморен сив бивол. Колелата скърцаха и сякаш всеки момент щяха да се откачат. Гаче едва се движеха, заради тежкия си товар и кървавите следи, дето оставяха подир себе си. По тях можеше да се проследи целият дълъг път, дето беше изминал пътникът.
Талигата навлезе в селото. Биволът вървеше бавно и като че всеки миг щеше да издъхне. Селяните се отместваха от пътя му и се кръстеха с уплах, изписан върху лицата им. Като стигна мегдана, добитъкът се спря. Въздъхна тежко и чакаше с жален поглед някой да го напои. Тогаз към него се спусна дядо Петко – овчарят на селото. Той остави менче с вода пред бивола и се доближи до талигата. Вгледа се в младия момък, дето беше седнал на мястото на коларя. Очите му бяха сведени надолу. Главата гола, без калпак. ...