Ръцете ми напипват тънката мембрана между световете. Пръстите ми докосват нежната материя. Стискам. Завесата поддава. Разкъсва се. От разкъсаните места излиза мрак, който се стича по стените на реалността. Накъдето и да се обърна виждам само този свят. Той е изпълнен с изкуствени цветове и звуци. Пълен с изкуствени  хора. Тази реалност ме е обгърнала и ме задушава.

Продължавам да се боря и да разкъсвам света. Усещам черния мрак, който се стича по ръцете ми. Поглеждам ги. Те също са станали мрак. И аз съм мрак.

Тъмнината ме обгръща отвсякъде. Нося се в този океан от нищо. Под мен са разкъсаните остатъци от реалността.

Започвам да размахвам краката и ръцете си. Зная, че зад мрака има нещо. Искам да се измъкна. Усещам присъствието на отвратителни и опасни чудовища, които се движат в тъмнината около мен.

Над мен се появява светлина. Започвам да плувам към нея. Успявам да изляза от морето от мрак и лягам на брега. Още съм покрит с мрак, но той се стича по мен и скоро съвсем ще падне.

Изправям се. Намирам се сред някаква мъгла, а мракът зад мен не е море, а малка локва. Дупка в тази реалност.

Мъглата постепенно започва да се отдръпва. Появява се роза, зад нея още една. Намирам се сред поле от рози. Хиляди рози, милиони. А сред розите се издига високо здание. Кула. Аз я познавам, виждал съм я. Виждал съм я в сънищата си.

Това е Тъмната Кула, където започва и свършва всичко. Това е Тъмната Кула, която се издига сред световете. Единственото реално нещо и единственото нещо, което има значение…

07.05.2008

Час по физика