8 мин за четене
Ирина бавно си пробиваше път през снежните преспи. Всичко бе покрито в бяло! Не се виждаше тротоара. Чувстваше се сама в снежната безкрайност. Снежинките танцуваха около нея и полепваха по косите и. Нежни и студени те кацаха по зачервените и бузи и малкото носле... После се превръщаха в малки ситни капчици. Бе станала по тъмно. Изпи сутрешното си кафе и тръгна за работа. Смяната и почваше в седем, но тя винаги тръгваше рано. Всяка сутрин вървеше пеш до завода, а той бе на около 40 минути от квартирата им. Избягваше градския транспорт - блъсканицата и малките затворени пространства я подтискаха. От пет месеца работеше като заварчик. Такава беше специалността и. Слабите оценки в последната година не и позволиха да запише нещо друго. Това обаче не я притесняваш, обичаше безумно Георги и бе щастлива. Веднага след сключването на брака им, тя се премести при него. Апартаментът му беше малък - гарсонера. Не искаха по - голям - за сега им стигаше. Грижеше се да е чисто и уютно - доколкото може ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse