Бягство - втора част

Ирина бавно си пробиваше път през снежните преспи. Всичко бе покрито в бяло! Не се виждаше тротоара. Чувстваше се сама в снежната безкрайност. Снежинките танцуваха около нея и полепваха по косите и. Нежни и студени те кацаха по зачервените и бузи и малкото носле... После се превръщаха в малки ситни капчици. Бе станала по тъмно. Изпи сутрешното си кафе и тръгна за работа. Смяната и почваше в седем, но тя винаги тръгваше рано. Всяка сутрин вървеше пеш до завода, а той бе на около 40 минути от квартирата им. Избягваше градския транспорт - блъсканицата и малките затворени пространства я подтискаха. От пет месеца работеше като заварчик. Такава беше специалността и. Слабите оценки в последната година не и позволиха да запише нещо друго. Това обаче не я притесняваш, обичаше безумно Георги и бе щастлива. Веднага след сключването на брака им, тя се премести при него. Апартаментът му беше малък - гарсонера. Не искаха по - голям - за сега им стигаше. Грижеше се да е чисто и уютно - доколкото можеше. Нямаха много мебели, а и малкото които имаха - бяха стари. Понякога си мислеше, че всички гарсонери си приличат, като извадени от калъп. Талашитени кухненски шкафове в бяло и бежово, малка квадратна маса и най - важното - електрическа печка " Мечта ". Една стара приста с ракла и скърцащ лакиран гардероб - това бе цялото им обзавеждане. Ирина мечтаеше за свое жилище, което да превърне в дом - за това и започна работа в завода. Работата бе тежка, но пък вземаше добри пари. Спестяваше и цепеше всяка стотинка на две - "Само ако можеше да спре цигарите! " - помисли си тя. Но с времето все повече се пристрастяваше. Георги също пушеше! Обичаха вечер след вечеря, да пушат пред малкия телевизор.Този телевизор им бе подарък от Вили и приятеля му, които им кумуваха. Беше най - ценната им вещ. Мъжът и беше работлив, от няколко години работеше в циментовия завод.

Ирина разтърси глава, за да отхвърли мислите, които жужаха в главата и като комари. Забърза, а снегът заскърца под краката и.

Предстоеше им първата Нова Година - ката семейство. Решиха да я празнуват при майка му, а след това да посетят и нейните родители. Бе време да обявят любовта и брака си.

Ирина трескаво се обличаше, искаше да направи добро впечатление на всички! Майка му живееше в едно съседно селце, а двете му сестри вече омъжени, се бяха преместили в града. Баща им починал, когато Георги бил на 16 години. Като син и единствен мъж в семейството, на плещите му пада отговорността да се грижи за по - малката си сестра и майка си. Започва работа, завършва вечерно училище....Когато и малката му сестра се омъжва, товарът пада от раменете му.

Пристигнаха в късния следобед. Къщата бе малка, но спретната. Вътре се чуваше глъчка, явно всички вече бяха пристигнали. Ирина пое дълбоко дъх и застана зад гърба на съпруга си. Посрещна ги една усмихната и едра жена със забрадка - майка му. А зад гърба и надничаха няколко чифта очи. Всички струпани на вратата очакваха с любопитство новото семейство. Приеха я топло и радушно. Бързо се почувства част от тях. Вечерта премина в разкази, смях и спомени от детство им. Беше щастлива, само една лека тревога нарушаване идилията в сърцето и - как щяха да ги посрещнат нейното семейство.

Влакът тракаше по релсите, а пред погледа и се сменяха бързо картините. Вагонът бе мръсен, задушен и миришеше на пот. Ирина погледна Георги, той бе затворил очи и дремеше. Имаше чувството, че сърцето и биеше с ритъма на тракането - тутуф - тутуф - тутуф.

На портата ги чакаше, баба и. Ирина се затича и потъна в нейната прегръдка. Усети познатата и топлина:

- Боже, мислех че няма да доживея този ден, пак да те прегърна! - разплака се баба и.

- Бабо, това е съпругът ми Георги! - избута гордо мъжа си пред нея. Баба и впери поглед в него, после се усмихна и каза:

- Да се грижиш добре за внучката ми, че в тоя свят тя ми е най - ценното! Хайде влизайте, че всички ви чакат!

В познатата и кухня беше топло и ухаеше на нещо вкусно. Баща и се усмихна и я прегърна, след това подаде ръка на Георги. Двамата и братя скочиха и въодушевено ги поздравиха. Майка и стоеше настрани и гледаше с някакво безразличие. Сърцето на Ирина се сви, не можеше да разбере, защо не я обича? Лицето и излъчваше обич единственно, когато погледнеше по - малкия и брат. Обичаше само него, всичката и любов бе насочена там. За нея никога нямаше и капка обич. Къде бе сгрешила за да заслужи тази студенина? Никога не можа да си отговори.

Всички насядаха около масата! Вечерта мина много по - добре отколкото очакваше. Баща и бе разговорлив и разпитваше за плановете им. Малкият и брат разказваше истории от пребиваването си във Франция. Беше се върнал преди три дни от гурбет и сега разпалено обясняваше, как живееха хората там. След вечерята Ирина помогна на баба си да приберат масата. Малкият и брат се беше пременил с нов пуловер и дънки, готвеше се да отиде на дискотека в съседното село. Майка и тревожно го гледаше и му даваше напътствия, изпрати го до вратата и заръча да не закъснява. Никога не бе усетила такава загриженост към нея. Разпънаха едно походно легло за Георги, а тя се отправи към стаята на баба си, пак щеше да се сгуши в сигурните старчески ръце. Там винаги намираше любов.

На сутринта къщата бе изпълнена с тревога - брат и не се бе прибрал. Майка и тревожно обикаляше стаите, а баща и пушеше на двора. По обяд се събраха група мъже и тръгнаха към съседното село да го търсят. Беше си тръгнал сам, пеш от дискотеката и никой повече не го бе видял. Снегът правеше издирването му трудно. След два дни неуспешно търсене от полицията и цялото село, къщата им потъна в тъга. Баща и ходеше мрачен, а майка и се затвори в стаята си и не спираше да плаче. Ирина и Георги трябваше да си тръгват. Отпуската им приключваше. Болка разкъсваше сърцето и! Не бе много близка с братята си, но ги обичаше. Все пак той бе по - малкото и братче.

Беше края на март, Ирина се връщаше от работа и внимателно прескачаше калните локви. Снегът се топеше и се превръщаше в киша. Бавно докосна корема си и се усмихна.Бе бременна във втория месец.Бяха им обещали общинско жилище с правото след време да го закупят. След месец трябваше да им връчат ключовете. Всичко вървеше по план. Детето бе на път и скоро щяха да имат собствен дом. В квартирата имаха вече и телефон - така баба и понякога звънеше от пощата- да я чуе. Беше си ходила само веднъж след онази съдбовна вечер. Нямаше никакви новини от брат и, всякаш бе потънал в дън земя. Баща и бе станал мълчалив, а майка и пиеше непрекъснато. За двата дни прекарани при тях, не я видя нито веднъж трезва. Само баба и бе като спасителен стълб за всички. Готвеше и обгрижваше всеки един.

Ирина отключи вратата на апартамента и чу звъна на телефона. Затича се и грабна слушалката. Беше гласът на баба и :

- Дъще, намериха трупът на брат ти! - хлипаше тя в слушалката. Ирина заплака с глас.

Погребението мина като сън. Хора облечени в черно, които изказваха съболезнования. Майка и се люшкаше пияна, крещеше и кълнеше, баща и гледаше мрачно и мълчаливо. Големият и брат посрещаше и изпращаше посетителите. Тя се бе сгушила в прегръдката на баба си и хлипаше безутешно. Бяха намерили тялото на брат и, на около километър от пътя - с няколко прободни рани. Полицията предполагаше, че бе убит с цел грабеж. Снегът бе покрил и запазил тялото му. ............................................................................................................................................................

След два месеца почина майка и. Бяха намерили трупа и една сутрин ,върху гроба на брат и. Алкохолът и мъката я бяха убили. Ирина не плака. Не изпита нищо - тази жена и беше чужда. Усети само някаква празнина -някъде дълбоко в нея.

Улисана в тревогите за семейството и бременността си, не забеляза как Георги все по - често започна да пие. Беше вече в шестия месец, работата и беше тежка. Катереше се по скелетата и заваряше. Колегите и се стремяха да помагат, колкото можеха. Бе млада и силна, караше лека бременност.

Една вечер, докато чакаше Георги реши да запали цигара. Пушеше рядко, заради бременността се опитваше да ги откаже, но нямаше достатъчно воля. Врата се отвори, мъжът и влезе раздърпан, вонящ на алкохол. Беше пиян. Видя Ирина с цигара в устата и очите му потъмняха. Заклатушка се яростно срещу нея и я зашливи през лицето. Цигарата и изхвърча. Бузата и пламна, а ушите запищяха. Ирина залитна и се хвана за стола. Погледна го изненадано и уплашено.

- Ако те видя още веднъж с цигара, докато носиш детето ми, мисли му! - изкрещя той.

Една сълза се спусна по скулата и, но тя бързо я изтри. Не продума и дума. Вечерта легна до него и се сви на кълбо. Знаеше, че е прав и не трябваше да пуши. Повтаряше си, че вината е нейна и си заслужава плесницата. След този случай Георги не се прибра повече пиян, но винаги беше мрачен и мълчалив. Все по рядко разговарях .

Синът и изплака в една есенна утрин. Тя го пое в ръцете си и сърцето и се изпълни с щастие. Беше толкова мъничък, целият сбръчкан и зачервен от рев. Този нов живот в ръцете и - беше целият и свят. Погледна го с обич и си обеща да го обича с цялото си сърце.

Ирина бе щастлива - имаше нов дом, синът и спеше в детското легло, а тя приготвяше вечерята. Телефонен звън наруши тишината. Понякога този звън я стряскаше, караше сърцето и да се свива. Беше брат и! Съобщи и, за смъртта на баба им. Ирина стисна слушалката, а с другата ръка запуши устата си, за да заглуши вика в гърлото. В този миг светът и се срути! Човекът, който най - много я обичаше в този свят си беше отишъл. Ирина падна на студените плочки и се разрида. За една година бе загубила и брат си и майка си, а сега баба и я остави. Мъка и болка разкъсаха тялото и. Един телефонен звън..., един кратък миг...., превърнаха щастието и в болка.

 Следва продължение.