13 sept 2008, 14:04 2016-04-25T12:45:28+03:00

Бях забравила

Prosa » Otros

1.1K 0 5

Бях забравила колко силно ме нараняваш, колко грубо газиш градината на чувствата ми, колко жлъч и сарказъм има в думите ти, колко злоба - в изстреляните напосоки куршуми. Как сега се събудих отново опарена от познатото стягане в областта на сърцето? Как приспах моя страж, който мъдро беше бронирал душата ми?
Тази глупава, глупава мисъл, че не всичко е свършено... Тази гибелна жажда да бъда обичана...
Някой беше казал, че животът е урок, който се повтаря дотогава, докато не го научим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Меричка (Мери Попинз)

Дано ти хареса това стихо на Христо Фотев

СЕПТЕМВРИ

Изпълнени със прости истини,
вървяхме в първите зари,
жените - малко по-замислени,
мъжете - много по-добри.

Красиви в хладното изгряване,
с което идваше деня,
познали бавното узряване
на устни, слънце и земя,

ний слушахме как пее в златото
на ясеновите листа
дъжда - последния на лятото
и първия на есента.

"Слиза септември..."

2008-09-27T15:09:28+03:00
virginblack (Гергана Дечева)

Целият проблем е в "гибелната жажда да бъдем обичани". но не от кой да е, а от него/ нея. А всъщност е много лесно да се извърнем настрани и да потърсим източник на друга емоция...то пак ще е болка, ама може да боли на друго място, не точно в сърцето. обичаме това, което нямаме. а е редно да си отиваме от там, където ни стрелят напосоки. казвам го от опит и поне това се научих да правя- да си ида преди първия куршум

2008-09-14T13:38:29+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Разбиващо!

2008-09-14T13:18:36+03:00
SnoW`PrInCeSs (Ляля Ляля)

Браво!!!

2008-09-14T01:56:33+03:00
vanchetoo_28 (Ваня Колева)

браво

2008-09-13T15:25:56+03:00

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Prosa 6.5K 4.9

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Prosa 4.2K 4.9

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Prosa 2.6K 5.0

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Prosa 2.2K 5.0

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Prosa 3.7K 5.0

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Prosa 4.3K 5.0