Sep 13, 2008, 2:04 PM
Бях забравила
Бях забравила колко силно ме нараняваш, колко грубо газиш градината на чувствата ми, колко жлъч и сарказъм има в думите ти, колко злоба - в изстреляните напосоки куршуми. Как сега се събудих отново опарена от познатото стягане в областта на сърцето? Как приспах моя страж, който мъдро беше бронирал душата ми?
Тази глупава, глупава мисъл, че не всичко е свършено... Тази гибелна жажда да бъда обичана...
Някой беше казал, че животът е урок, който се повтаря дотогава, докато не го научим.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Целият проблем е в "гибелната жажда да бъдем обичани". но не от кой да е, а от него/ нея. А всъщност е много лесно да се извърнем настрани и да потърсим източник на друга емоция...то пак ще е болка, ама може да боли на друго място, не точно в сърцето. обичаме това, което нямаме. а е редно да си отиваме от там, където ни стрелят напосоки. казвам го от опит и поне това се научих да правя- да си ида преди първия куршум
-
Разбиващо!
-
Браво!!!
-
браво
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
СЕПТЕМВРИ
Изпълнени със прости истини,
вървяхме в първите зари,
жените - малко по-замислени,
мъжете - много по-добри.
Красиви в хладното изгряване,
с което идваше деня,
познали бавното узряване
на устни, слънце и земя,
ний слушахме как пее в златото
на ясеновите листа
дъжда - последния на лятото
и първия на есента.
"Слиза септември..."