Sep 13, 2008, 2:04 PM 2016-04-25T12:45:28+03:00

Бях забравила

Prose » Others

1K 0 5

Бях забравила колко силно ме нараняваш, колко грубо газиш градината на чувствата ми, колко жлъч и сарказъм има в думите ти, колко злоба - в изстреляните напосоки куршуми. Как сега се събудих отново опарена от познатото стягане в областта на сърцето? Как приспах моя страж, който мъдро беше бронирал душата ми?
Тази глупава, глупава мисъл, че не всичко е свършено... Тази гибелна жажда да бъда обичана...
Някой беше казал, че животът е урок, който се повтаря дотогава, докато не го научим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Меричка (Мери Попинз)

Дано ти хареса това стихо на Христо Фотев

СЕПТЕМВРИ

Изпълнени със прости истини,
вървяхме в първите зари,
жените - малко по-замислени,
мъжете - много по-добри.

Красиви в хладното изгряване,
с което идваше деня,
познали бавното узряване
на устни, слънце и земя,

ний слушахме как пее в златото
на ясеновите листа
дъжда - последния на лятото
и първия на есента.

"Слиза септември..."

2008-09-27T15:09:28+03:00
virginblack (Гергана Дечева)

Целият проблем е в "гибелната жажда да бъдем обичани". но не от кой да е, а от него/ нея. А всъщност е много лесно да се извърнем настрани и да потърсим източник на друга емоция...то пак ще е болка, ама може да боли на друго място, не точно в сърцето. обичаме това, което нямаме. а е редно да си отиваме от там, където ни стрелят напосоки. казвам го от опит и поне това се научих да правя- да си ида преди първия куршум

2008-09-14T13:38:29+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Разбиващо!

2008-09-14T13:18:36+03:00
SnoW`PrInCeSs (Ляля Ляля)

Браво!!!

2008-09-14T01:56:33+03:00
vanchetoo_28 (Ваня Колева)

браво

2008-09-13T15:25:56+03:00

Editor's choice

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Prose 2.9K 5.0

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Prose 3.9K 5.0

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Prose 3.7K 5.0

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Prose 5.4K 5.0

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Prose 2.2K 5.0

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Prose 6.5K 4.9