13.09.2008 г., 14:04 2016-04-25T12:45:28+03:00

Бях забравила

Проза » Други

1.1K 0 5

Бях забравила колко силно ме нараняваш, колко грубо газиш градината на чувствата ми, колко жлъч и сарказъм има в думите ти, колко злоба - в изстреляните напосоки куршуми. Как сега се събудих отново опарена от познатото стягане в областта на сърцето? Как приспах моя страж, който мъдро беше бронирал душата ми?
Тази глупава, глупава мисъл, че не всичко е свършено... Тази гибелна жажда да бъда обичана...
Някой беше казал, че животът е урок, който се повтаря дотогава, докато не го научим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Меричка (Мери Попинз)

Дано ти хареса това стихо на Христо Фотев

СЕПТЕМВРИ

Изпълнени със прости истини,
вървяхме в първите зари,
жените - малко по-замислени,
мъжете - много по-добри.

Красиви в хладното изгряване,
с което идваше деня,
познали бавното узряване
на устни, слънце и земя,

ний слушахме как пее в златото
на ясеновите листа
дъжда - последния на лятото
и първия на есента.

"Слиза септември..."

2008-09-27T15:09:28+03:00
virginblack (Гергана Дечева)

Целият проблем е в "гибелната жажда да бъдем обичани". но не от кой да е, а от него/ нея. А всъщност е много лесно да се извърнем настрани и да потърсим източник на друга емоция...то пак ще е болка, ама може да боли на друго място, не точно в сърцето. обичаме това, което нямаме. а е редно да си отиваме от там, където ни стрелят напосоки. казвам го от опит и поне това се научих да правя- да си ида преди първия куршум

2008-09-14T13:38:29+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Разбиващо!

2008-09-14T13:18:36+03:00
SnoW`PrInCeSs (Ляля Ляля)

Браво!!!

2008-09-14T01:56:33+03:00
vanchetoo_28 (Ваня Колева)

браво

2008-09-13T15:25:56+03:00