Пролетните слънчеви лъчи погалиха още спящото лице, а приятната топлина помилва очите. Винаги съм обичала слънцето да ме събужда и да ми даде сили. Днес повече от всякога имах нужда от това.
Знаех, че вече съм сама, но странно, не ме болеше. Молех се да е щастлив и дано
усети тръпката на любовта. Те сигурно са щастливи. Той пишеше прекрасни стихове, а тя го дарява с частица любов от сърцето си картини, нарисувани за него. Красиво е, нали?
Направих си кафе и се опитах да се разсъня, но явно не съм човек, който умее сам да си пие сутрешното ободряващо питие. Красивата чаша с горещото кафе остана на масата и само топлата пара се виеше в слънчевата стая.
Реших да изляза навън и да се разходя в приятната пролетна утрин. Не си струваше да оставам сама. Аз вече съм свободен човек!...
Тръгнах към нашето кафене, където всяка сутрин заедно започвахме деня си.
Но и това не стана - сама там! О, не... Обърнах посоката към планината, там където съм виждала самотни като мен хора да се разхождат. Вина ...