vyatur13 (Елена)
209 1586
Mar 23, 2014, 9:34 PM  

Бъди щастлив 

  Prose » Narratives
5.0 / 2
541 0 3
2 min reading
Пролетните слънчеви лъчи погалиха още спящото лице, а приятната топлина помилва очите. Винаги съм обичала слънцето да ме събужда и да ми даде сили. Днес повече от всякога имах нужда от това.
Знаех, че вече съм сама, но странно, не ме болеше. Молех се да е щастлив и дано
усети тръпката на любовта. Те сигурно са щастливи. Той пишеше прекрасни стихове, а тя го дарява с частица любов от сърцето си картини, нарисувани за него. Красиво е, нали?
Направих си кафе и се опитах да се разсъня, но явно не съм човек, който умее сам да си пие сутрешното ободряващо питие. Красивата чаша с горещото кафе остана на масата и само топлата пара се виеше в слънчевата стая.
Реших да изляза навън и да се разходя в приятната пролетна утрин. Не си струваше да оставам сама. Аз вече съм свободен човек!...
Тръгнах към нашето кафене, където всяка сутрин заедно започвахме деня си.
Но и това не стана - сама там! О, не... Обърнах посоката към планината, там където съм виждала самотни като мен хора да се разхождат. Вина ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Random works
  • Mitag (Mitko Jordanov) Кръг
    Кръг
  • Ambrouse (Стефан) Ladies First
    Most of the patients were waiting quietly their turn at the consulting room on the first floor. Ther...
  • Burns Hypervisual
    Hope is... Her, in the mind's eye Dancing barefoot On a carpet of broken glass Of reality's mirror ....
  • Burns The Shoes Thing
    I’m not used to talking to big crowds. Not even like medium or smaller ones. The only time I’m comfo...

More works »